Артър Кларк - Спусъкът

— Радвам се, че ти и екипът ти сте добре, Джефри. Как е господин Флийт, господин Кинг?

— При първа възможност пратих Чарли в болницата да види как е Ерик — отвърна шефът на охраната. — Но още не се е обадил.

— Добре — рече Броуиър и тромаво се намести на предната дясна седалка. — Сега ни покажете какво се е случило тук.

Първо спряха при все още димящите останки от градинарската барака. Малката постройка беше в развалини, покритият й с пръст бетонен покрив липсваше, всичко вътре представляваше овъглен хаос, разкривената й врата лежеше на тридесет метра от нея. Наблизо стоеше на пост човек от поддръжката с пожарна кола.

— Какво е правил тук Ерик? — попита Хортън, докато се взираше в останките от трактора. — Когато дойдох, беше на портала.

— И по време на експлозията все още е бил там — отвърна Кинг. — Изобщо не е идвал тук.

— Не разбирам.

— Аз също. Почакайте да ви покажа всичко.

После ги закара при предния портал.

— Ерик е бил в кабинката — каза Кинг. — Няма никакви следи, освен малко сажди на пода. Има изгаряния от хълбока до коляното. Кракът му е като изгорен с горелка. Остатъците от оръжието му са в кабинета ми. Явно най-сериозните изгаряния се дължат на капките стопен найлон от кобура.

— Господи! — възкликна Броуиър. — И това е било причинено от експлозията, така ли?

— Кабинката е непокътната, доктор Броуиър. Няма дупки на покрива, няма строшени стъкла…

— Какво тогава? Да не се е самозапалил? Може да е палил цигара, когато е избухнала бомбата…

— Ерик не пуши — прекъсна го Хортън.

— Наистина ли?

— Наистина — потвърди Кинг.

— Тогава какво?

— Като влезем, ще ви покажа видеозаписа. Навярно вие ще можете да ми кажете.

Но първо ги закара при изгорялата кола на външния паркинг, три реда на юг от портала.

— Когато избухна бомбата, не ни достигаха хора. Най-важни бяха Ерик и градинската барака. Когато момчетата стигнаха тук, колата беше изгоряла.

— Значи това е причината за изгарянията на Ерик — каза Броуиър. — Сигурно са избухнали две бомби — едната тук отпред, другата отзад. Той сигурно е проверявал тази кола…

— Не — рече Кинг. — Почакайте да видите всичко.

— Още ли има?

Продължиха към западната страна на центъра „Едисон“, голямата административна сграда, и влязоха в малкия служебен гараж на охраната, където обикновено стоеше колата за бързо реагиране. Там Кинг им показа почернелия сейф между предните седалки на един жълт джип, паркиран в задния ъгъл и ограден с червена найлонова лента. Вътрешността му бе покрита с песъчлив бял прах — вероятно изсъхнала пяна от химически пожарогасител, помисли Хортън.

— Успяхме да запазим това — каза шефът на охраната. — Сутринта Джак патрулираше с трети номер. След експлозията на задния паркинг се опита да извади пистолета си, който беше в този сейф. И си изгори ръката. Наясно съм какво ще открием, когато го отключим — той е херметично затворен.

— Какво общо има това? — намръщено попита Броуиър.

— Разчитах вие да ми кажете — отвърна Кинг.

— Вашите хора са въоръжени с глок седемнайсет, нали? — попита Хортън.

Кинг кимна.

— Нещо специално в боеприпасите?

— Не.

— И все пак не е зле да погледнем в сейфа…

— Не е зле, но няма да стане. Ако дойдете с мен в офиса, ще ви покажа защо.

След минута стояха в оръжейната на охранителния офис и смаяно зяпаха огънатата врата на оръжейния сейф. Нито водата от пожарогасителите на тавана, нито вентилаторите бяха успели да премахнат мириса на барут.

— Значи пожарът е започнал в самия сейф, така ли? — попита Броуиър.

— Така изглежда.

Директорът поклати глава.

— Трябва да пийна кафе. Господин Кинг, бихте ли дошли в кабинета ми след половин час? Донесете пистолета на Флийт и всичко друго, което откриете. И повикайте някой да отвори сейфа — мисля, че трябва да видим какво има вътре.

— Вече повиках специалист криминолог. Предпочитам да не го пипаме, докато не дойде.

Броуиър неохотно кимна.

— Тогава ще се видим след половин час.

— Още нещо, господин директоре — каза Кинг. — Инспекторката от пожарната чака да й се обадя. Какво да кажа на властите?

— Зависи. С престъпление ли си имаме работа, или с нещастен случай?

— Не мога да ви отговоря.

— Тогава за известно време не разпространявайте никаква информация. Аз ще се занимавам с това.

— Не възразявам — каза Кинг.

Едно от качествата на Карл Броуиър, на които Хортън най-много се възхищаваше и удивяваше, беше хладнокръвната му ефикасност по време на кризи. Макар че не стигна до кафето преди срещата с Донован Кинг, директорът успя да разговаря по телефона с осем души — инспекторката от пожарната, двама членове на градския съвет, редактора на „Кълъмбъс Диспач“, началника на отдел „Личен състав“ на „Терабайт“, застрахователното дружество на лабораториите, главния лекар на медицинския център „Олънтанги“ и местния информационен канал, който излъчваше на живо от димящата дупка в задния двор на лабораторията с помощта на робокамера.