Артър Кларк - Спусъкът

Нещо повече, той, изглежда, получи от всеки точно каквото искаше — а именно, време да си поеме дъх.

— Нещо ново за състоянието на Флийт? — попита Броуиър шефа на охраната, когато седнаха.

— Все още очаквам информация от някой, който лично го е видял в спешното отделение — отвърна Кинг. — Засега бил добре. Може обаче да се наложи да му присаждат кожа, което хич не е приятно. Дайте да видим записите от камерите на портала.

Броуиър и Хортън мълчаливо наблюдаваха кадрите, които течаха едновременно в няколко прозореца. На портала нямаше кола, нито следа от външни хора. Флийт седеше в кабинката и пиеше кафе и в следващия момент кобурът на десния му хълбок с мощен трясък избухна в жълти пламъци. Като викаше и отчаяно размахваше ръце, Ерик силно се блъсна в металното бюро, после в страничната стена, изхвърча през вратата и падна на паважа.

— Боже Господи! — ахна Броуиър.

Хортън клатеше глава.

— Невероятно. Никога не съм виждал такова нещо.

— Абсолютно невероятно — потвърди Кинг. — Като че ли едновременно са избухнали и седемнайсетте патрона, целият пълнител плюс заредения патрон. От пистолета не е останало почти нищо. Ръкохватката е изгоряла почти изцяло. Изглежда, че повечето куршуми още са там — само че полустопени.

— Защо? — присви очи Броуиър. — Логично е да се пръснат във всички посоки.

— Месингът не е достатъчно здрав, за да издържи налягането на газа, предизвикано от горящия барут — поясни Хортън. — Гилзата се пръска преди куршумът да получи ускорение.

— Тогава какво се е случило — случаен взрив ли? — попита директорът.

— Не — отвърна Кинг. — Не е взрив. Няколко секунди в самото оръжие е горял огън — това вече не е било пистолет, а огнепръскачка.

— Откъде знаете? — попита Хортън.

Кинг посочи горния ляв ъгъл на прозореца, показващ записа от кабинката.

— Ерик държи резервния си пълнител в бюрото — не обича да му тежи на колана…

— И двата са изгорели, така ли? — попита Хортън, сякаш не вярваше на ушите си.

— Ще ви пусна записа още веднъж. Ще видите пламъка. Бюрото се разтърсва и отвътре излиза дим.

— Това е абсурд! — Хортън поклати глава.

— Ами бомбата в колата? — попита Броуиър.

— Видяхте ли какво е останало от нея?

— Да, на идване — отвърна директорът.

— Само я мярнах — каза Хортън.

— Ще ви покажа запис и оттам.

Камерата бавно се въртеше и показваше почти празния паркинг. Внезапно една бяла кола като че ли подскочи, прозорците й избухнаха навън и отвътре блъвна облак сиво-черен дим, който увисна в неподвижния въздух. После се появиха първите огнени езици, облизаха таблото и след секунди обгърнаха целия автомобил и димът стана плътно черен.

Кинг изключи видеото.

— След около три минути избухва резервоарът. Резултатът ви е известен. За щастие никой не се е опитал да угаси пожара — всички бяхме при Ерик.

— Кое е станало първо? — попита Броуиър. — Запалването на патроните или пожарът в колата?

— Няма първо — отвърна шефът на охраната. — Според записите са едновременни. На записа от паркинга се чува пистолетът на Ерик. А на записа от портала се вижда блясъкът от експлозията в колата.

— Няма начин да са свързани — заяви Хортън.

— Не знам какво да мисля — рече Кинг. — Цялата тая работа е адски странна.

— Чия е колата? — попита Хортън.

— На вашия заместник доктор Гордън Грийн. Трябва да го попитаме — може би той ще хвърли някаква светлина.

— Непременно — кимна Броуиър. — Повикайте го.

— Може би е по-добре да пратя някого да го доведе. За всеки случай.

— Какво искате да кажете с това „за всеки случай“? — попита Хортън.

— В случай, че се опита да избяга — безизразно отвърна Кинг.

— Чакайте… това е абсурдно. В какво го подозирате?

— Не знам. Но един мой приятел е в спешното отделение, защото с пистолета му се е случило нещо адски странно. А Грийн все пак е вашият инженер, нали? На тия момчета от Калифорнийския технически институт им се носи славата на големи майтапчии…

— Той е моят инженер експериментатор — разпалено го прекъсна Хортън. — Но ако смятате, че нарочно е застрашил…

— Успокой се, Джеф — намеси се Броуиър. — Просто търсим някои отговори. Господин Кинг, моля ви, повикайте доктор Грийн. Да видим дали знае нещо повече от нас.

— Здрасти, шефе — каза Грийн. — Здравейте, доктор Броуиър. Какво става?

— Имаме записи на инцидента — каза Кинг. — Искаме да ги видите и да ни кажете каквото можете.

Грийн сви рамене и седна пред монитора.