Артър Кларк - Спусъкът

— Това не е ли паркинг „Б“? Нали взривът е бил на портала?

— Паркинг „Б“ е — потвърди шефът на охраната и включи замразения кадър.

— Да, ето я колата ми. Бялата.

— Наблюдавай я — тихо го предупреди Хортън.

— Какво искаш да кажеш? Аз… о… о, не! — Той се ококори при първия блясък и появилия се облак дим, после се навъси. — По дяволите, шефе! Остават ми още две години да изплащам…

Никой не му отговори. Стиснал юмруци, Грийн мълчаливо догледа остатъка от записа, после опря чело върху ръцете си.

— Имате ли представа какво се е случило? — попита Кинг.

Грийн вдигна глава и дълбоко си пое дъх.

— Да. Тенеси.

— Какво?

— По Коледа минах през Тенеси да видя брат си Брандън и новороденото му момиченце — с въздишка поясни Грийн. — Нали знаете, там на всеки изход по магистралата има магазини за фойерверки и всеки твърди, че неговите били по-големи, по-ярки и по-евтини. Та на връщане си купих. — Той поклати глава. — В жабката имаше пиратки за двайсет долара, а под предната дясна седалка — ракети за петдесет.

Кинг вдигна вежди.

— По Коледа значи? И защо още са били в колата?

— Защото не бях решил за какво да ги използвам. Ако не знаете, тук в Охайо тези фойерверки са забранени. Уф, по дяволите — забранени фойерверки! — изпъшка той. — Застрахователната компания сигурно ще го използва като оправдание да не изплати…

— Имате ли представа защо са избухнали?

Грийн мълчаливо поклати глава.

— Как бяха опаковани?

— Още бяха в найлоновите си обвивки. Не ги бях отварял. — И извинително прибави: — Къщата на съседите ми е прекалено близо, а те не обичат силен шум. Пазех ги за Деня на незнайния воин, когато с Джилиън щяхме да ходим в хижата на родителите й на Блак Лейк. — Грийн погледна шефа на охраната. — Моите фойерверки ли са ранили вашия човек?

Кинг стисна устни и поклати глава.

— Не. Явно не.

— Може ли да го кажа на застрахователната компания? — попита Грийн и се изправи.

— Доктор Грийн — обади се Броуиър, — ще съм ви благодарен, ако засега почакате малко с това. Няма нужда други да ни задават въпроси, когато не можем да отговорим и на своите.

— Местната полиция не разследва ли вече случая? — попита Хортън. — Мислех, че болниците са длъжни да уведомяват за всички инциденти с огнестрелно оръжие.

— Така е — потвърди Броуиър. — За щастие доктор Джова от „Олънтанги“ ми е приятел и прие уверението ми, че пистолетът не е пряко свързан със случая. Засега няма да има полицейско следствие.

Кинг одобрително кимна и каза:

— Чудесно.

— Е, щом всички го правят, мога и аз — рече Грийн. — Да почакам, искам да кажа. Поне за кратко.

— Благодаря ви, доктор Грийн. Ако обичате, утре се обадете на господин Кинг — каза Броуиър. — На тръгване се отбийте в служебния офис — техническият директор ще ви даде ключовете на някоя от служебните коли за временно ползване.

Грийн се изненада, после каза:

— Благодаря. — И заотстъпва към вратата. — Шефе, утре ще повторим ли експеримента?

— Не знам — отвърна Хортън.

— Аз знам — рече Броуиър. — Никой няма да работи, докато не разберем какво се е случило.

— Шефе?

Хортън кимна.

— Да.

— Добре, тогава ще си взема кутията с обяда и ще си тръгвам.

Грийн излезе, а Кинг и Броуиър се спогледаха.

— Два пистолета, градинска барака, оръжеен сейф и фойерверки — каза директорът. — Можем ли да направим някаква връзка, господин Кинг? Можете ли да свържете някой човек или група от хора с петте инцидента?

— Не. Не ми се ще да го призная, но други освен моите хора нямат достъп до оръжието и сейфа. — Кинг се изправи. — Може би ще е най-добре лично да приказвам с Ерик и Чарли.

— Съобщете ми, ако се появи нещо. — После, когато шефът на охраната излезе, Броуиър се обърна към Хортън. — Е, какво мислиш?

— Нямам абсолютно никаква представа какво се е случило.

Директорът се усмихна.

— Освободи всичките си хора, Джеф. И си иди и ти. До утре сутрин затварям лабораторията, за да може Донован да си свърши работата. Тримата ще се срещнем в седем сутринта, за да решим какво да правим.

— Добре. Но ми е малко странно да се прибера вкъщи по светло в работен ден. Ще се чудя какво да правя.

— Не вярвам — каза Броуиър. — А, още нещо, Джеф.

— Да?

— По време на инцидента не се провеждаше друг експеримент освен твоя. Помисли за това преди да си отспиш.

В делничен ден на стометровото открито стрелбище в спортния клуб „Бъкай“ цареше необичайна тишина. Бяха заети само три от коридорите — два от жени, които се упражняваха с деветмилиметрови автоматични пистолети, и един от сивокос господин с класическа пушка „Уинчестър“.