Артър Кларк - Спусъкът

На лицето на директора се изписа кисела усмивка.

— А, естествено. Ще имаме придружители, но те се страхуват само да не ни отвлекат, а не, че могат да ни убият. Що се отнася до проект „Генерал“, ние вече не сме им нужни. Даже ще пътуваме с директен полет — никакви шпионски истории, никакви двойни прехвърляния, никакви отклонения. И ще ти дам моите фъстъци — аз вече не мога да ги смилам.

Инспектор Майкъл Уейн беше с една година по-млад от Джефри Хортън, но вече оглавяваше вътрешната йерархия на Патентното бюро.

Беше нисък, с рошава червена коса, и много пъти бе заявявал на всеослушание мнението си за „таблоидната наука“ и „мошениците с научни степени“. Отначало му доставяше извънредно голямо удоволствие да прави на пух и прах и да отхвърля молбите от „недообразованите егоисти, които или ни мислят за идиоти, или не знаят, че те са такива“. Макар и формално старши инспектор по инженерна физика, Уейн по свой собствен избор се беше квалифицирал в разглеждането на молби, които Бюрото наричаше „несъстоятелни“, а самият той — „идиотски“.

„Те си нямат представа колко много знания не им достигат — при най-малък повод обясняваше инспекторът. — Могат да цитират Първия закон на Кларк, но не разбират Първия закон на термодинамиката. Чули са някъде, че Едисон не успял да завърши трети клас и че Айнщайн имал нужда от помощ за домашните по математика, и според тях това означава, че светът с нетърпение — и с чекова книжка в ръка, разбира се! — очаква откритията им.“

Отнасяше се с особено презрение към всеки, който смееше да използва думата „революционен“ във формулярите или по време на разговора: „Те допускат грешки, които ще открие всеки второкурсник по физика, а когато им ги посочиш, надават вой, че срещу тях имало заговор — «Дженеръл Мотърс», «Ексон» или Ай Би Ем защитавали акционерите си. Фанатиците са убедени, че им остава съвсем мъничко да станат милиардери, но изпитват профсъюзно презрение към големите корпорации и тежката работа, необходима за тяхното изграждане.“

Въпреки че формално Уейн нямаше правомощия извън своя отдел, позициите му оказваха влияние върху целия инженерен сектор и колекцията от „вечни двигатели“ върху неговия шкаф беше една от забележителностите на третия етаж. За други с по-дълъг стаж, макар и не за самия него, бе очевидно, че бързото му издигане отчасти се дължи на скандала Марчмънт, в резултат на който от Бюрото бяха изхвърлени цяла армия старши инспектори.

Днес вече се знаеше всичко за тази история. Неколцина студенти и асистенти от малко известния Университет на Уисконсин-Уайтуотър бяха подали молба за патент на „Усъвършенствани енергийни устройства“. През последните две десетилетия Бюрото беше отхвърлило над триста молби за патентоване на ядрени устройства и процеси. Цялата работа намирисваше на дръзка студентска шега, замислена над чаши бира.

Само че УЕУ бяха реални. По закон Питър Марчмънт и неговият студентски практикум по химическо инженерство трябваше да получат световен патент за хидротермоелектрическия генератор.

Но вместо това го получи „Тойота“, на основание на молба, подадена в Токио седем месеца след подаването на молбата на Марчмънт във Вашингтон. И когато първите електрически тойоти „Уотърсрол“ — със своя хилядакилометров пробег и евтини, бързо заменяеми акумулатори — започнаха да слизат от конвейерите в Киото и Тенеси, във Вашингтон се разрази истинска буря.

Директорът, петимата заместник-директори и шестнадесетте технически ръководители на отдели бяха уволнени в „Черния петък“ на президента Енглър. Ала това беше само встъплението. Когато Върховният съд даде зелена светлина на делото „Марчмънт срещу Патентното бюро на САЩ“, Бюрото незабавно се съгласи на извънсъдебно споразумение — и почти изцяло замени персонала си. Повече от двеста старши инспектори бяха уволнени заради молба за патент, която бяха видели само петима от тях.

„Ще воюваме срещу дълбоко вкоренения скептицизъм — заяви новият директор на Бюрото, икономист, бивш директор на «Мерк». — При нас идва последната дума на науката и техниката — трябва да сме готови да я посрещнем и да разговаряме с нея на нейния език.“

Уейн не съзнаваше иронията на бързата си кариера, защото не тълкуваше смисъла на тези събития като повечето от оцелелите. „Не че инспекторите са били прекалено скептични — обясняваше той на своите стажанти. — Не че са били тесногръди и ретроградни. Просто не са разбрали нещата. Влизането в тази сграда сутрин е като влизане в стая, подът на която е покрит със скъпоценни черни перли и отровни черни бръмбари. Трябва да настъпвате бръмбарите и да събирате перлите. И ако някой ден не можете да ги различавате, по-добре да не правите нищо. Инспекторите в случая с Марчмънт са настъпили перла — голяма и великолепна. Не им съчувствам. Когато казвате «Не», не трябва да грешите. Съвсем просто е.“