Артър Кларк - Спусъкът

После се запъти към блока си, който се намираше само на десетина минути път, за да си вземе вече приготвения сак и да изчезне от Кълъмбъс.

Това беше грешка. Трябваше да замине без багажа или още от сутринта да излезе с него. Но не го бе направил и те го очакваха. На тротоара пред блока го спряха четирима мъже с цивилни дрехи, но със служебни карти на военното разузнаване. След няколко секунди се появи масленозелен бус.

Грийн не се опита да избяга или да се съпротивлява — нямаше смисъл. Беше изгубил всичките си лични амбиции, и без това вече почти унищожени от песимизма му, в мига, в който получи съобщението от Пандора. Докато го арестуваха, зададе само един въпрос:

— Как се справих?

— Не много добре — с бодра арогантност отвърна един от агентите.

Грийн нямаше какво повече да каже. Безсмислено бе да спори с роботи. Ако и когато се озовеше лице в лице с техните господари, щеше да им каже мнението си.

Докато черната му лимузина пътуваше към сградата на Обединените нации, президентът Марк Бреланд зададе почти същия въпрос на генерал Степак. Ала получи по-подробен и честен отговор.

— Контраатаката ни започна единайсет минути след като Грийн прати командите си. Успял е да направи повече от шест хиляди копия на архива — доста добра работа, като се има предвид, че е огромен. Явно предварително се е подготвил и е намерил големи канали и бързи помпи. Пръснал ги е по най-различни места — имейл адреси, издателски и новинарски сървъри. По малко от всичко.

— Колко от шестте хиляди копия са изчистени?

Степак погледна екрана на комуникатора си и отвърна:

— Не всички. Елиминирахме публичните, но някои трудно се проследяват. Мисля, че неизчистените копия са отишли на частни имейл адреси, които не са непрекъснато в мрежата. Повечето са в чужбина. — Министърът видя, че Бреланд се намръщва, и прибави — Останалата част от света не живее постоянно онлайн като Америка. Голямо неудобство.

— Значи НУС трябва да чака, докато тези хора не се свържат и не се опитат да отворят файла.

— Да. И всъщност трябва лично да посетим всеки от тях, за да сме сигурни, че не са направили копия на копието. За това е необходимо да получат заповед от вас.

— Напишете я — каза Бреланд. — Това ли са всички щети?

— Не. Трийсетина души са влезли в издателския сървър на „Физикс Тудей“ преди да успеем да го изключим…

— Трийсет? За единайсет минути? Този сайт винаги ли е толкова посещаван?

— Не. Изглежда, Грийн е предупредил някои свои приятели да следят сървъра. Може да е направил същото и с всички публични копия. — Той поклати глава. — Господин президент, началникът на отдела ми съобщи, че дори след като прочистят всяка машина по мрежата, не могат да гарантират, че не са останали хиляди частни копия.

— Как е възможно?

Степак сви рамене.

— Поколението на свободната информация още не си е отишло. Все още съществуват анонимни сървъри и Грийн е използвал няколко от тях. Но началник-отделът ми обеща, че отсега нататък няма да допуснат копията да се разпространяват по мрежата. Превантивните мерки са по-резултатни.

Бреланд протегна ръка към чашата си.

— Разбира се, колкото по-дълго го правим, толкова по-очевидни ще стават действията ни — хората ще забележат, че съобщенията им не стигат до получателите си.

— Така е — призна генералът. — И каквото и да опитаме, само ще ускорим ефекта на лавината. Освен това копията могат да се предават от ръка на ръка, което ще остане незабележимо за нас.

— Недостатъците на свободното общество — отвърна президентът. — Можем да направим само онова, което можем да направим. Просто не бива да забравяме къде е границата и на коя страна работим. Пратете на началник-отдела Закона за правата.

— Господин президент, положението е извънредно сериозно…

— Надявам се, не очаквате заради това да започна да хвърлям хората в затвора.

— Дори доктор Грийн ли?

— Какво ще постигнем?

— Ако го използваме за пример, може да не се наложи да задържим още много хора. Само едно почукване на вратата — двама агенти от ФБР ще обяснят, че са откраднати секретни материали и са пуснати по мрежата от човек, който е арестуван и предстои да му бъдат предявени сериозни обвинения, и че ако те позволят на нашия специалист да потърси тези материали в компютъра им…

— Става въпрос за чукане на десетки хиляди врати. Имаме ли толкова много хора? Изобщо струва ли си усилията?

— Мисля, че мога да ви го докажа. Архивът, който разпространи Грийн, не е същият като онзи, който получихме от Броуиър.