Артър Кларк - Спусъкът

— Какво искате да кажете? По какво се различава?

Сградата на Обединените нации вече се виждаше в далечината. Някъде в нея генералният секретар се готвеше да връчи на Бреланд хуманитарна награда за успешната му кампания за разминиране.

— Грийн го е допълнил. С над триста страници идеи за усъвършенстване на Модел I — как да стане по-мощен, по-ефикасен, по-компактен — с глас, който издаваше тревогата му, отвърна Степак. — Дава пълни компютърни схеми на устройство със средна мощност, което се побира в багажника на кола. Говори за насоките на проучване, които според него могат да доведат до вариант за масово производство, голям колкото куфар. Всичко това би могло да е изключително дестабилизиращо.

— И навярно ще бъде, господин генерал. Булото на секретността ще се разкъса. Налага се скоро да направим Спусъка публично достояние. Мисля, че е време да се замислим как да процедираме.

— А междувременно…

— Нека НУС изкорени колкото може повече бурени. — Президентът въздъхна. — Има ли закон, който категорично да оправдава арестуването на Грийн?

— Законът за шпионажа от хиляда деветстотин и седемнайсета все още действа и определено се отнася за този случай.

— Колко време можете да го задържите, без да му предявите обвинение?

— Ще трябва да се консултирам с министъра на правосъдието, но ми се струва, че срокът е трийсет дни. Защо, господин президент? Има предостатъчно доказателства не само за уличаването, но и за осъждането му.

— Няма да допусна някой да получи смъртна присъда, защото се е опитал да издаде тайна, която самият аз ще разкрия след няколко седмици. Цената е прекалено висока за това, че той просто ме е изпреварил — каза Бреланд, когато лимузината влезе през западния вход на Обединените нации.

— Но, господин президент…

— Освен това ми се струва, че всъщност е по-добре да си върнем този човек. Та ето какво, господин генерал. ФБР има трийсет дни да използва Грийн като пръчка, за да удря по храстите… Какво прави това? Деветнайсети март. За сутринта на този ден ще насроча обръщение към Конгреса — и същият следобед Грийн ще излезе на свобода. Съобщете му го и се погрижете междувременно с него да се отнасят цивилизовано. Не, не спорете с мен, просто го направете.

— Слушам, господин президент. Какво да правя с хората от „Терабайт“?

— След като свършим тук, аз ще се заема с това.

— Те също са замесени — каза Степак. — Броуиър съвсем мъгляво отговори на въпроса откъде Грийн е получил копието на архива, а Хортън прати на Грийн кодирано предупреждение, което явно е довело до пускането му по мрежата. Това очевидно е заговор за извършване на държавна измяна.

— Искате да повдигнете обвинения срещу тримата?

— Категорично. Господин президент, няма значение дали предателят дава на врага нещо, което той впоследствие може да получи сам. Те трябва незабавно да бъдат извадени от проекта и да бъдат изолирани на място, където няма да могат да причиняват повече щети.

Лимузината спря и Бреланд вдигна ръка, за да спре агента от Секретната служба, който стоеше на тротоара и понечи да отвори вратата.

— Това няма да стане, генерал Степак. Ще се изразя съвсем ясно — Спусъкът вече не е тайна. И ние ще приемем тази реалност. Никога не съм възнамерявал проектът завинаги да остане секретен.

— Но като оставите тези хора преждевременно да го разкрият…

— Опитайте се да разберете: ние не бива, а и не можем да поддържаме техническа хегемония. Съвсем естествено е да споделяме всичко, каквото знаем. Това е необходимо — за да може Спусъкът да изпълни потенциала си. Освен това има прецедент. Вие може да не го знаете, аз също научих съвсем наскоро, че нашето правителство е публикувало подробен доклад за атомното оръжие само няколко дни след капитулацията на Япония.

— Тогавашното положение е било съвсем различно, господин президент.

— Така е — съгласи се Бреланд. — Спусъкът е отбранително оръжие, което заплашва само въоръжените нападатели. Генерал Степак, в интерес на нашия народ и на целия свят е да разпространим Спусъка — а не да се опитваме да го крием. Нечовешко и неморално е да продължаваме да го пазим само за себе си.

— Като идеал в един идеален свят, да, но ние трябва да сме практични…

— Вижте, разполагахме с близо година, за да се опитаме да се подготвим за това. Колко хора, които са можели да бъдат спасени, са били пожертвани заради нашата предпазливост? Не само че не можем да помогнем на Чечня да се защити от Русия или Индия — от Кашмир. Запазването на тази тайна означава, че не можем да направим и половината от възможното, за да защитим собствения си народ. Тогава в чий интерес работим? Явно в свой. Пазим работата си, репутацията си, възможността си да налагаме сила навсякъде и по всяко време. — Бреланд поклати глава. — Истината, генерал Степак, е, че днес се чувствам като измамник, идвайки тук да приема тяхната награда, като знам, че сме направили само една стотна част от онова, което можехме да направим. Чели ли сте Джил Елиът — „Книга на мъртвите на двадесети век“? Сто и десет милиона убити от оръжията и лишенията на войната. Можем да променим това положение. И ако аз имам думата, ще го променим.