Артър Кларк - Спусъкът

Хортън излезе на осветения от прожекторите полигон. Първоначалната еуфория от успеха вече започваше да се уталожва, заменена от неясни, но усилващи се опасения и изнемога от един дълъг ден и още по-дълга борба.

— Достатъчно засега. Изключи ги, Лий. Прати всички да си лягат и им предай моите благодарности — каза той. — Вал, съобщи, че утре в единайсет началник-отделите ще обсъдят резултатите в заседателна зала „С“.

— Ще се обадиш ли на директора? — попита Тейър.

Хортън кимна.

— Доктор Броуиър го очаква. — Той дълбоко си пое дъх и въздъхна. — Ще се видим в единайсет.

— Шефе…

— Да?

— Добър удар. Моите поздравления.

Джефри пренебрежително махна с ръка.

— Беше чист късмет. Ако не ме беше замъкнала във Вегас…

— Нютон и ябълката. Архимед и ваната. Късметът помага на подготвения ум. — Тя се усмихна. — Но може би помага и на отпочиналия. Затова когато разговаряш с директора, отдай дължимото и на мен.

— Поне няма да мърмори за разходите — засмя се Хортън. — Писах всичко за сметка на фирмата, даже бакшиша на Руби.

Карл Броуиър не се разсърди, че го будят, а с радост посрещна новината за успеха и нямаше търпение лично да види данните. Върна се в Пристройката навреме за закуска.

Дотогава вече имаше още новини. Те бяха резултат от един дълъг следобед, посветен на ефикасния метод на картиране на обсега на двуцевния Спусък. „Метод на пръчката“, както го нарече Тейър, и Хортън смяташе името за подходящо. Картирането се изразяваше в разполагане на колкото се може повече хора по периферията на полигона. Всеки доброволец носеше къса пръчка с димна капка, закачена в единия й край.

Двуполюсният Спусък се активираше при определено смесване и амплитуда и доброволците започваха да се приближават към експерименталната платформа, протегнали пръчките пред себе си. Когато капсите им започнеха да димят, те спираха. Накрая образуваха жива карта на границите на полето в тази конфигурация. Правеше се снимка, Спусъкът се изключваше, капсите се сменяха, устройството се пренастройваше и процесът се повтаряше. За един следобед имаха пълна картина на способностите на „Близнаците“.

Горещата зона варираше от пет до осем метра в зависимост от ъгъла на отклоняване. Този ъгъл се ограничаваше до около девет градуса във всички посоки — след това интерференцията между устройствата, изглежда, преставаше и Близнаците се държаха като обикновен еднополюсен Модел I.

Освен това откриха втора гореща зона на сто и осемдесет градуса от другата.

— Някой сравни двуполюсния Спусък с базука, която едновременно стреля в две посоки — обясни Хортън на директора по време на десерта — белгийски вафли с ягоди. — Трябва много да внимаваш накъде я насочваш — което според мен ще ограничи ползата му.

— Но не съществено. Насочи го нагоре — отвърна Броуиър. — Постави го в кула на двайсет метра под земята и можеш да забравиш за горещата зона зад теб. Или го качи на самолет и го насочи, надолу. Те ще намерят начини, Джефри, бъди сигурен. Успя ли вече да определиш обсега?

— Не. Но ще е много по-голям, отколкото на първи модел.

— Да видим дали до довечера ще можем да получим поне приближение.

— В такъв случай може би днес няма да свършим нищо друго.

— Не съм сигурен дали има нещо по-важно. Искам тези данни, а Съветът на началник-щабовете иска колкото се може повече усъвършенствания.

— Колко време според теб ще можем да се забавим, преди да им дадем нещо?

Броуиър изненадано го погледна.

— Мислех, че вече си им съобщил. Защо ти е това забавяне?

— За да дам на останалия свят малко време да започне да ни настига — объркан от изненадата на директора, отвърна Хортън. — Даже да получат планове, ще минат месеци преди някой да започне да произвежда Спусъци.

— Разбирам. Говориш за нашата застрахователна политика.

— Естествено. Карл, смятах, че вече сме се разбрали. С този втори модел Пентагонът получава най-доброто от двата свята. Могат да си запазят сегашните оръжия и да неутрализират оръжията на другите. И тъкмо затова реших, че вече си дал зелена светлина на нашия приятел.

— Какво? Не, не. Всъщност не мисля, че е необходимо. Виж какъв напредък постигат с разминирането — огромен напредък, само за седмици, при това само с няколко устройства. Струва ми се, че вече нямаме нужда от застрахователната политика, Джефри. Струва ми се, че сме точно там, където се надявахме.

— Тогава надеждите ни са били различни — отвърна Хортън. — Аз нямах намерение да давам на правителството възможност да отнеме оръжията на всички останали и да запази своите.