Ърл Гарднър - Гневен свидетел

— Какво пък, съгласих се — рече съдията. — Покажете банкнотите. Протестът на защитата се отклонява.

— Покажете банкнотите, шерифе! — тържествено извика Флешър.

Банкнотите бяха показани и приети като улика.

— Можете да минете към кръстосания разпит — отсече прокурорът.

— Към този свидетел аз нямам въпроси — каза Мейсън. — Но имам няколко въпроса към господин Бернел. Вие го отзовахте прибързано и аз нямах възможност…

— Моля да бъда извинен — каза прокурорът Флешър. С приемането на банкнотите в гласа му се бяха появили заядливи нотки. — Елате за кръстосания разпит, господин Бернел.

— Представеният от вас списък е съставен върху хартия на националната банка в Айвънхо, така ли? — попита Мейсън.

— Точно така, господине.

— Дълъг е няколко страници и в края стои подписът на заместник-главния касиер?

— Точно така.

— И на всяка страница има неговите инициали?

— Точно така.

— Това ли беше вашият проект за обезопасяване срещу кражба?

— Не обезопасяване, господин Мейсън, а възможност да намерим парите, ако стане кражба.

— Това ли беше вашият отговор на претенциите на господин Несбит, че сейфът е стар?

— Отчасти. Трябва да се каже, че претенциите на господин Несбит не са обсъждани до моето назначаване на директорския пост. Той се опитваше да ми попречи, като представи нещата така, че уж при моето управление печалбите били по-малки от очакваните. — Бернел стисна устни и добави: — Господин Несбит разчиташе да го назначат за директор, но беше разочарован. Той явно още не е изгубил надежди.

Ралф Несбит го изгледа свирепо.

— Разговаряхте ли вечерта на четиринайсто число с обвиняемия? — попита Мейсън.

— Да, разговарях.

— Казахте ли му, че го уволнявате и трябва незабавно да напусне града?

— Да, казах му.

— И му изплатихте заплатата в брой?

— Господин Несбит му плати в мое присъствие, като взе от по-дребните банкноти.

— А не би ли могло да сте дали тези двайсетдоларови банкноти като заплата?

Бернел поклати глава.

— И на мен ми хрумна, но е невъзможно. Парите идват от банката в запечатан чувал, а той още не беше отворен. Тези банкноти са били в него.

— А списъкът с номерата?

— В запечатан плик. Парите бяха в сейфа, пликът — в чекмеджето на моето бюро.

— Готов ли сте да се закълнете, че и вие, и господин Несбит не сте имали достъп до банкнотите нея вечер?

— Готов съм.

— Нямам повече въпроси — каза Мейсън.

— Сега каня на свидетелското място господин Несбит — каза прокурорът. — Искам да уточня времето на тези събития, ваша светлост.

Съдията не възрази, Несбит отговори на обичайните въпроси и зае свидетелския стол.

— Присъствахте ли на разговора между обвиняемия Харви Корбин и Франк Бернел на четиринайсти този месец?

— Да, господине.

— Кога беше разговорът?

— Около осем вечерта.

— Разговорът свеждаше ли се до това, че обвиняемият е уволнен и трябва да напусне града?

— Да.

— Бяха ли му изплатени дължимите пари?

— Да, в брой. Аз сам извадих парите от сейфа.

— Къде бяха тогава парите от банката?

— В един от трезорите на сейфа в запечатан чувал. Единственият ключ от този трезор беше в мен. Преди това бях получил парите от банката в Айвънхо и списъкът с номерата. Чувалът заключих аз лично.

— А списъкът?

— Господин Бернел го заключи в бюрото си.

— Можете да пристъпвате към кръстосания разпит — рече прокурорът.

— Нямам въпроси — отвърна Мейсън.

— Ние спечелихме делото, ваша светлост — заключи прокурорът.

— Мога ли да поискам кратка почивка? — попита Мейсън.

Съдията не възрази. Мейсън отиде при Пол Дрейк и Дела Стрет.

— Виждаш ли — започна Дрейк. — Срещу доказателства не се рита, Пери.

— Няма ли да повикате обвиняемия на свидетелското място? — попита от своя страна Дела Стрет.

— Ще бъде пагубно — поклати глава Мейсън. — Вече е съден. Ако едната страна може да пита за част от разговора им, другата може да пита за целия разговор… Корбин е скрил миналото си. Не се съмнявам, че го е направил.

— Изгуби делото — каза Дрейк. — Трябва да се разберете с прокурора Флешър.

— Флешър иска да се прочуе с победата си над мен… Секунда, Пол, имам идея!

Мейсън се изправи рязко и застана с гръб към залата.

— Готов ли сте? — попита съдията.

— Да. Моля да бъде призован един свидетел и да му бъде връчен ducem tecum, сиреч да задължите свидетеля да предостави на съда документите, намиращи се в негово владение.