Ърл Гарднър - Гневен свидетел

— И той ли е разбил сейфа?

— Според полицията, той. Бил е съден. Когато началниците му разбрали това, наредили му да напусне града. Станало е в навечерието на кражбата.

— Наредили, така ли? — попита Мейсън.

— В града няма други предприятия, всички къщи принадлежат на компанията. Доколкото разбрах, на жена му и дъщеря му разрешили да останат, докато той намери дом другаде. Но на него било наредено да напусне незабавно. Това не ви ли засяга?

— Ни най-малко — отсече Мейсън. — Но на връщане ще мина през Джебсън сити и ще се позаинтересувам от местните клюки.

— По-добре недейте — предупреди тя. — Тоя човек май е от породата на неудачниците, а вашето отношение към такива хора ми е познато.

Нещо в гласа й направи Мейсън предпазлив.

— Дела, да не би някой да се е обръщал към вас?

— В известен смисъл, да. Госпожа Корбин прочела във вестниците, че вие ще защитавате мъжа й, и много се зарадвала. Тя вероятно смята, че обвинението срещу мъжа й е скалъпено. Не знаела, че е съден, но го обича и е решила да му помага.

— Вече сте разговаряли с нея? — изненада се Мейсън.

— Няколко пъти. Опитах се да я разубедя. Казах й, че това може би са само измислици на вестникарите. Вижте, шефе, работата на Корбин е безнадеждна. Полицията е взела от жена му пари — били са от откраднатите.

— И нищо не й е останало?

— Нищо. Корбин й дал четиридесет долара, те ги взели като улика.

— Ще трябва да пътувам цяла нощ — въздъхна Мейсън. — Предайте й, че утре ще съм там.

— Ето от това се страхувах! — рече Дела Стрет. — Защо изобщо трябваше да ви звъня? Да бяхте си ловили риба! Защо пак името ви да се появява по вестниците?

Мейсън се засмя и затвори слушалката.

Пол Дрейк, шефът на детективската агенция, нахлу в кабинета на Мейсън, настани се на дивана и започна:

— Ама и ти се забърка в една история, Пери!

— Защо, Пол? Нищо ли не измъкна в Джебсън сити?

— Измъкнах. Но не това, което ти трябва — обясни Дрейк.

— Тоест?

— Твоят клиент е виновен.

— Давай нататък — рече Мейсън.

— Парите, които е дал на жена си, са от сейфа.

— Откъде се знае това?

Дрейк извади от джоба си бележник.

— Тук е цялата картинка. Градът се управлява от директора на рудника. Няма никаква частна собственост, всичко е в ръцете на компанията.

— И никакво дребно предприятие?

— Никакво, ако не броим боклукчиите. В каньона, на пет мили от града, живее един стар глупак — Джордж Еди. Има свинарник и обира боклуците. Твърди се, че още пази първите пет цента, които е заработил. Всичко останало буха в консервни кутии и ги заравя. Най-близката банка е в Айвънхо.

— Тъй. А по повод взлома? Все пак е трябвало да се пренесе бутилка с ацетилен и…

— Всичко е от склада на компанията — отвърна Дрейк. — Мансон, пазачът, към полунощ прегръща бутилката. Твърди, че уискито прогонва съня. Е, не бива да се пие по време на работа и той го криел, но… Някой обаче сипал в шишето приспивателно. Мансон си взел обичайната доза и се вдървил до сутринта.

— Уликите против Корбин? — попита Мейсън.

— Съден е за кражба. Компанията не наема на работа осъдени, но той скрил миналото си. Франк Бернел, директорът на рудника, обаче разбрал, привикал го към осем вечерта преди кражбата и го предупредил да се маха. Жена му и детето можели да останат, докато си намери квартира другаде. Сутринта Корбин заминал и оставил пари, които се оказали от сейфа.

— Питах те — това откъде се знае?

— Е, това не зная. Бернел е голям хитрец и сигурно може да докаже, че мангизите са откраднати.

След пауза Дрейк продължи:

— Ралф Несбит, счетоводителят, искал да се сложи нов сейф, Бернел се стискал. Сега двамата ги привикват в Чикаго за обяснения. Твърди се, че могат да духнат Бернел и да направят Несбит директор. Неговата докладна била намерена. Кога е делото?

— Предварителното слушане на показания е в петък сутринта. Тогава ще разбера защо са против Корбин.

— Бъди нащрек — предупреди го Дрейк. — Прокурорът ти е подготвил сюрприз, ще се опита да те изпързаля.

Върнън Флешър, прокурорът на окръг Айвънхо, очевидно нервничеше в двубоя с Пери Мейсън. Съдията Хесуъл, чувствайки вниманието на публиката, нареждаше с присъщото му високомерие.

Флешър не вкара своя сюрприз за ефектен финал, а го извади още в началото на процеса. Франк Бернел, повикан като свидетел, описа местоположението на сейфа и потвърди достоверността на фотоснимките, когато прокурорът рязко го пресече: