Ърл Гарднър: Гневен свидетел

— Имахте ли основания да смятате, че сейфът е несигурен?

— Да, господине.

— Обръщал ли ви е внимание на това Ралф Несбит?

— Да, господине.

— И какво предприехте вие?

— Да не би да имате намерение да правите кръстосан разпит на своя свидетел? — попита не без изненада Мейсън.

— Нека отговори, и ще видите — кисело отвърна Флешър.

Бернел се настани по-удобно на стола.

— Предприех някои мерки да гарантирам запазването на парите без излишни разходи за нов сейф.

— Какви по-точно? — попита прокурорът.

— Наех нощен пазач, монтирах сигнална инсталация, разбрах се със служителите от банката в Айвънхо да записват номерата на всички двайсетдоларови банкноти.

От изненада Мейсън чак се изправи.

— Искате да кажете, господин Бернел — самодоволно рече прокурорът, — че имате номерата на банкнотите, доставени на петнайсто число от банката?

— Да. Е, разбира се, не на всички. Би отнело много време. Но имам номерата на всички двайсетачки.

— Кой ги е записвал? — попита прокурорът.

— В банката.

— И този списък е при вас?

— Да — Бернел извади някакъв списък. — Мисля — тук погледна недружелюбно към Несбит, — че това излиза по-евтино от нов сейф.

— Предлагам списъкът да се приложи към делото като веществено доказателство — предложи Флешър.

— Момент — намеси се Мейсън. — Имам няколко въпроса. Господин Бернел, твърдите, че номерата не са написани с вашия почерк.

— Да.

— А знаете ли чий?

— На заместник-главния касиер на националната банка в Айвънхо.

— Щом трябва, ще се потрудим — рече прокурорът Флешър. — Заповядайте, господин Риди.

Хари Риди, заместник-главният касиер, погледна списъка и разпозна почерка си. Каза, че преписал номерата на двайсетачките, сложил списъка в плик и го изпратил заедно с парите.

Мейсън също погледна списъка.

— Всички номера ли са с вашия почерк?

— Да, господине.

— Вие лично ли преписвахте номерата?

— Не, господине. Имам двама помощници. Единият чете номерата, другият ги сравнява с написаното от мен.

— Сумата за заплати е точно сто хиляди два пъти месечно?

— Точно така. Предприехме тази мярка, след като господин Бернел стана директор. Не ги записваме по ред на номерата.

— И всички до един са написани от вашата ръка?

— Точно така. Нещо повече, в долния край на всяка страница съм поставил инициалите си.

— Нямам повече въпроси — каза Мейсън.

— Още веднъж предлагам списъкът да се приложи към делото — заяви прокурорът.

— Предложението се приема — отсече съдията.

— Моят следващ свидетел е Чарлс Осуалд, шерифът — обяви прокурорът.

Шерифът, висок и кльощав човек със спокойни жестове, зае свидетелското място.

— Познавате ли Харви Корбин, обвиняем по делото? — попита прокурорът.

— Да.

— Жена му?

— Да.

— Разговаряли ли сте с госпожа Корбин на петнайсто число този месец, когато стана кражбата?

— Да, разговарях.

— Да сте я питали какво е правил мъжът й предната вечер?

— Момент — намеси се Мейсън. — Протестирам на основание, че никакъв разговор на шерифа с госпожа Корбин не може да бъде използван против обвиняемия. Нещо повече — в този щат съпругата няма право да дава показания срещу мъжа си. Всяко нейно твърдение ще бъде нарушение на този закон. Освен това протестирам на основание, че отговорът на свидетеля се основава на слухове.

Съдията се замисли и отвърна:

— Господин Мейсън е прав.

— Тогава ще формулирам въпроса си така — продължи прокурорът. — Да сте вземали на петнайсти някакви пари от госпожа Корбин?

— Протестирам — отново се намеси Мейсън. — Въпросът не е съществен, не е правомерен и не се отнася към делото.

— Ваша светлост — нервно го прекъсна прокурорът Флешър, — нали в това е същността! Ние искаме да докажем, че две от откраднатите банкноти са се намирали у госпожа Корбин.

— Ако обвинението не може да докаже, че въпросните банкноти са били дадени на госпожа Корбин от нейния мъж, показанието е неприемливо — каза Мейсън.

— Ами че в това е работата! Тези пари са й били дадени от обвиняемия.

— Откъде го знаете? — попита Мейсън.

— Така е казала на шерифа.

— Това са показания по чужди думи — отряза го Мейсън.

Съдията започна да нервничи на стола.

— Струва ми се, че сме в странно положение. На съпругата не бива да се вярва като свидетел, а твърдението на шерифа не може да бъде прието — каза той.

— Добре — отчаяно промълви Флешър. — В този щат, ваша светлост, е валидно правото на обща собственост. Парите са били у госпожа Корбин. Тъй като тя е съпруга на обвиняемия, те са тяхна обща собственост. Следователно наполовина са и негова собственост.