Джанет Еванович - Стефани Плъм или Г-ца 10%

— Мислиш ли, че заради това в Трентън има толкова много хероин?

— Възможно е. Когато имаш лодка за доставки, можеш да внасяш огромни количества и да елиминираш куриерите. Цената на дрогата по улиците спада, а чистотата на продукта се повишава.

— И наркоманите започват да умират.

— Да.

— Защо според теб Рамирес е застрелял Сал и Луис?

— Може да е искал да изгори мостовете зад себе си.

Морели насочи лъча на фенера към задните ъгли на камиона. Едва го виждах в тъмнината, но чувах скърцането на подметките му, докато се движеше.

— Какво правиш? — попитах.

— Търся оръжие. В случай че не си забелязала, напоследък хич нямам късмет. Свидетелят ми е мъртъв. Ако не успея да открия липсващия пистолет на Зиги, и то с добър отпечатък, аз също съм все едно мъртъв.

— Все пак съществува и Рамирес.

— Който може и да не иска да проговори.

— Мисля, че пресилваш. Аз мога да свидетелствам, че Рамирес е бил на местопрестъпление, където са извършени две убийства, всъщност екзекуции, а и разкрихме мащабна операция с наркотици.

— Възможно е това да хвърли известни съмнения върху неопетненото реноме на Зиги, но не променя факта, че аз съм застрелял невъоръжен човек.

— Рейнджъра твърди, че трябва да имаш доверие на системата.

— Рейнджъра винаги пренебрегва системата.

Не исках да видя Морели в затвора заради престъпление, което не е извършил, но също така не исках да го видя как прекарва целия си живот като беглец от правосъдието. Всъщност той беше готин тип и колкото и да ми бе неприятно да си призная, бях започнала да се привързвам към него. Когато ловът свършеше, щяха да ми липсват закачките и компанията му през нощта. Наистина, Морели все още ми лазеше по нервите от време на време, но по-голямата част от предишния ми яд се бе стопил благодарение на новото чувство за партньорство. Беше ми адски трудно да повярвам, че въпреки новите доказателства може да го изпратят в затвора. Вероятно щеше да си загуби работата в полицията, но това ми се струваше дреболия в сравнение с дългите години, които можеше да прекара в бягство и криене.

— Мисля, че трябва да повикаме полицията и да ги оставим да се оправят с това — обърнах се към Морели. — Не можеш да се криеш до края на живота си. Ами майка ти? Ами телефонната ти сметка?

— Телефонната ми сметка? Мамка му, Стефани, не си навъртяла прекалено много разговори по телефона ми, нали?

— Имахме споразумение. Ти щеше да ми позволиш да те отведа в полицията, когато намерим изчезналия свидетел.

— Да, но не смятах, че той ще е мъртъв.

— Ще ме изритат от апартамента.

— Слушай, Стефани, апартаментът ти не е особено хубав. Пък и само си губим времето с тези разговори. И двамата знаем, че не можеш да ме закараш в полицията насила. Единственият начин да си прибереш парите е с моето съгласие. Просто ще ти се наложи да изчакаш още малко.

— Не ми харесва отношението ти, Морели.

Лъчът на фенера смени посоката си и Джо се хвърли към вратата.

— Не ми пука какво мислиш за отношението ми. Не съм в добро настроение. Свидетелят ми е мъртъв, а аз не мога да намеря шибаното оръжие, с което е извършено престъплението. Вероятно Рамирес ще заквичи като прасе и ще ме оправдаят, но докато това не стане, ще остана скрит.

— Не, по дяволите! Не вярвам, че това е в твой интерес. Да предположим, че някое ченге те види и те застреля, а? Освен това трябва да си свърша работата и ще го направя. Въобще не трябваше да сключвам тази тъпа сделка с теб.

— Сделката си беше добра — възрази той.

— Ти щеше ли да я сключиш, ако беше на мое място?

— Не. Но аз не съм ти. Имам умения, за които само можеш да мечтаеш. И съм много по-гаден, отколкото ти някога ще бъдеш.

— Подценяваш ме. Аз мога да бъда адски гадна.

Морели се ухили.

— Ти си бонбонче. Меко и сладко, а когато си разгорещена, си адски съблазнителна.

Онемях. Не можех да повярвам, че преди секунди през главата ми минаваха нежни и дружелюбни мисли по отношение на този кретен.

— Бързо се уча, Морели. Допуснах няколко грешки в началото, но вече мога да те отведа в полицията.

— Да бе! Какво ще направиш? Ще ме застреляш ли?

Сарказмът му никак не ми хареса.

— Мисълта е доста привлекателна, но стрелбите са излишно нещо. Просто трябва да ти затворя вратата, арогантно копеле.

Въпреки мижавата светлина забелязах как се ококори, когато осъзна какво става миг преди да затръшна тежката врата на камиона. Чух приглушения удар на тялото му в изолираната врата, но беше прекалено късно. Резето вече беше паднало.