Джанет Еванович - Стефани Плъм или Г-ца 10%

Не ми беше много лесно да следя мислите му. Все още не разбирах напълно участието на Джими в цялата история.

— От какво да се отървеш? — попитах объркано.

— От цялата тази шибана бъркотия. Трябва да знаеш нещо за мен. Посветих прекалено много на скапания бокс. Не се ожених и не си създадох семейство. През целия си живот се занимавах само с бокс. Когато си млад, това не е проблем. Мислиш си, че все още разполагаш с много време. Но един ден се събуждаш и осъзнаваш, че не ти остава много. Единственият ми добър боксьор обича да наранява хората. Болен е. В главата му има нещо ужасно объркано, а аз не мога да го оправя. Знам, че няма да направи чудеса с кариерата си, затова взимам парите, които направих от него, и купувам няколко имота. После обаче се запознавам с един тип от Ямайка, който ми казва, че има и по-добри начини за правене на пари. Дрога. Осъществявам покупката, а неговата организация се заема с дистрибуторството. Пера парите чрез бизнеса си и Рамирес. Занимаваме се с това известно време и всичко върви като по вода. Единствената ни задача е да държим Рамирес извън затвора, за да можем да си перем мангизите чрез него. Проблемът е, че вече имам сума ти пари, но не мога да се измъкна. Организацията ме държи за топките, ако разбираш какво имам предвид.

— „Страйкър“.

— Точно така. Огромната шибана ямайска банда. Алчни, гадни копелета. Та както и да е, значи шофирам си към пристанището, за да очистя Луис, виждам те на бензиностанцията и в главата ми се оформя страхотен план. Решавам да екзекутирам Сал и Луис в стила на „Страйкър“. После оставям малко висококачествен хероин, разпилян в лодката и по варела. Ченгетата загряват каква е операцията и й слагат край. Не остава никой, който да ме изпее, а за „Страйкър“ е прекалено рисковано да продължат да ме използват. А най-прекрасното е, че Сал и Луис ще бъдат прикачени на Рамирес благодарение на теб. Сигурен съм, че когато си дала показания пред ченгетата, си им казала, че покрай теб е минал Рамирес.

— Все още не разбирам защо си тук и защо насочваш пистолет към мен.

— Не мога да рискувам Рамирес да се раздрънка пред ченгетата. Те може да стигнат до извода, че наистина е толкова тъп, колкото изглежда. А и може да им каже, че ми е дал колата си на заем, а те да му повярват. Затова ще те принудя да му пуснеш един куршум. И тогава няма да има нито Бенито, нито Сал, нито Луис.

— Ами Стефани?

— Е, няма да има и Стефани.

Той бе пъхнал базата на телефона в джоба на панталона си. Извади я, включи я в контакта и набра някакъв номер.

— Хей, мой човек — каза, когато се свърза. — Тук има едно момиче, което иска малко внимание.

От другата страна му отговориха нещо.

— Стефани Плъм — каза Джими. — У дома си е и те чака. Бенито, внимавай някой да не те види. Май ще е по-разумно да се качиш по противопожарната стълба.

Разговорът приключи и той захвърли телефона настрани.

— Това ли се случи и с Кармен? — попитах.

— За Бога, онова с Кармен беше убийство от милосърдие. Не знам как въобще е успяла да се добере до дома си. Но докато се усетим, тя вече бе звъннала на Морели.

— И сега какво?

Алфа се облегна на стената.

— Сега ще чакаме.

— Какво ще стане, когато Рамирес дойде тук?

— Ще ви обърна гръб, докато той си свърши работата, после ще го застрелям с твоя револвер. Докато ченгетата се появят, и двамата ще сте мъртви и цялата история ще приключи.

Алфа беше смъртно сериозен. Щеше да гледа как Рамирес ме изнасилва и измъчва, а после щеше да се увери, че съм мъртва.

Стаята се завъртя пред очите ми. Краката ми омекнаха и седнах на ръба на леглото. Отпуснах глава между коленете си и зачаках мъглата да се проясни. Пред очите ми проблесна обезобразеното тяло на Лула и настръхнах от ужас.

Постепенно замайването ми премина, но сърцето ми продължаваше да думка. Помислих си, че трябва да рискувам. Казах си, че трябва да направя нещо. Не можех просто да седя така и да чакам Рамирес.

— Добре ли си? — попита ме Алфа. — Не ми изглеждаш добре.

Продължих да държа главата си наведена.

— Ще повърна — отговорих кратко.

— Искаш ли да отидеш до кенефа?

Главата ми беше още между коленете. Заклатих я отрицателно.

— Не. Просто ми дай една минута да си поема дъх.

До нас Рекс тичаше на колелото в клетката си. Нямах сили да го погледна, тъй като знаех, че може би ще го видя за последен път. Странно как човек може да се привърже към малко същество като хамстера. В гърлото ми заседна огромна буца при мисълта, че Рекс може да остане сираче. Отново си напомних, че трябва да направя нещо.