Джанет Еванович - Стефани Плъм или Г-ца 10%

Помислих си, че това е професионална работа. Не приличаше на Рамирес. Вероятно бе някой обикновен крадец. Може би човекът се бе обезкуражил от бедността ми и бе решил да си търси по-добра плячка, като любезно бе заключил след себе си. Огледах противопожарната стълба през кръгчето. Беше празна и ми се стори безопасна.

Казах си, че трябва да звънна в полицията и да съобщя за нахлуването в дома ми. Безжичният телефон лежеше на нощното ми шкафче. Натиснах копчето, но не чух сигнал. Мамка му! Някой сигурно бе изключил базата в кухнята. Уплашено гласче в главата ми прошепна, че трябва да изчезна от апартамента. Посъветва ме да използвам противопожарната стълба и да се движа бързо.

Върнах се до прозореца и се помъчих да сваля райбера. Чух движение зад себе си и усетих присъствието на натрапника. Видях отражението му в стъклото. Стоеше до вратата на спалнята ми, осветен изотзад от лампата в коридора.

Той ме извика по име. Косата ми настръхна като козината на ударена от ток котка.

— Пусни завесите — нареди ми той. — Обърни се бавно и спокойно, за да мога да те виждам.

Подчиних се на заповедта му. Присвих очи в тъмнината, за да го видя по-добре. Познах гласа му, но все още не схващах целта на посещението му.

— Какво правиш тук? — попитах.

— Добър въпрос — отговори той и светна лампата.

Беше Джими Алфа с пистолет в ръка.

— И аз си задавам този въпрос през цялото време. Как се стигна до това? Аз съм почтен човек, нали разбираш? Опитвам се да постъпвам правилно.

— Това е хубаво — окуражих го.

— Какво е станало с мебелите ти?

— Преживях трудни моменти.

Той кимна.

— Значи знаеш как е — ухили се Джими. — Затова ли започна да работиш за Вини?

— Да.

— Ние с Вини си приличаме. Правим каквото е нужно, за да оцелеем. Предполагам, че и с теб е така.

Не ми харесваше да ме сравняват с Вини, но не възнамерявах да споря с човек, който държи пистолет.

— Да, вероятно е така — потвърдих бързо.

— Следиш ли боксовите мачове?

— Не.

Алфа въздъхна.

— Мениджър като мен цял живот чака и се надява да се появи добър боксьор. Повечето мениджъри умират без желанието им да се изпълни.

— Но ти си имаш добър боксьор. Имаш Рамирес.

— Поех Бенито още когато беше дете. Четиринадесетгодишен. Веднага разбрах, че ще е различен от останалите. Имаше нещо у него. Амбиция. Сила. Талант.

И лудост също. Не трябваше да забравяме за лудостта.

— Научих го на всичко за боксирането. Отдадох му цялото си време. Внимавах да се храни правилно. Купувах му дрехи, когато нямаше пари. Пусках го да спи в офиса, когато майка му побесняваше от дрогата.

— И сега той е шампион — отбелязах.

Усмивката на Джими не беше щастлива.

— Това е мечтата ми. Цял живот съм се стремил към това.

Започвах да схващам насоката на разговора.

— А сега не можеш да го контролираш — казах.

Алфа се облегна на вратата.

— Да. Не мога. Той ще унищожи всичко… всички чудесни моменти… всички пари. Но вече не мога да му кажа нищо. Не ме слуша.

— И какво ще направиш?

— Ах — въздъхна Алфа. — Точно това е големият въпрос. А отговорът му е: „разнообразие“. Аз разнообразявам дейността си, правя много пари и изчезвам. Нали знаеш какво означава да разнообразяваш? Означава, че взимам парите, които печеля от Рамирес, й ги инвестирам в друг бизнес. Ресторант за пилета, обществена пералня, може би дори месарница. Вероятно дори успявам да купя месарницата адски евтино, тъй като бившият й собственик не може да изплати някои от залозите, които е приел.

— Сал.

— Да, Сал. Ти ужасно го притесни днес. Влезе в магазина в неподходящ момент, когато и Луис беше там. Но предполагам, че в крайна сметка всичко ще свърши добре.

— Не знаех, че Сал ме познава.

— Скъпа, не е трудно да бъдеш разпозната. Нямаш вежди.

— Сал се е притеснил, задето съм забелязала Луис, нали?

— Да. Обади ми се и каза, че трябвало да се срещнем на пристанището. Луис бездруго трябваше да отиде дотам. Утре ще има доставка. Мислех си, че трябва да очистя Луис, задето е такъв загубеняк. Не може да свърши нищо като хората. Позволи на разни хора да го видят у Кармен, а после му се наложи да се погрижи за тях. Но успя да се справи само с двама от тримата свидетели. Не можа да очисти Морели. И това тъпо лайно намери колата му на твоя паркинг и не помисли дори за момент, че може би някой друг кара джипа, а не Морели, и взе та опече Морти Байърс. А сега пък ти можеше да идентифицираш Луис. Реших, че времето е изтекло. Взех на заем поршето на Бенито и потеглих към пристанището. На път за там те видях на бензиностанцията и ми дойде гениална идея. Казах си, че това е най-добрият начин да се отърва.