Джанет Еванович - Стефани Плъм или Г-ца 10%

— Ужас! Как вървят нещата с Морели? Откри ли някакви следи?

— Точно затова съм тук. Имам нужда от помощ. Залавянето на престъпници не е толкова лесно, колкото изглежда. Трябва да поговоря с някой експерт в тази работа.

— Познавам човека, който ти трябва. Рейнджъра. Рикардо Карлос Маносо. Второ поколение американец от кубински произход. Бил е в специалните части. Сега работи за Вини. Прави арести, за каквито другите агенти могат само да мечтаят. Понякога проявява прекалено творчество, но пък с гениите си е така, нали?

— Творчество?

— Невинаги играе по правилата.

— Аха.

— Нещо като Клинт Истууд във филмите с Мръсния Хари — обясни ми Кони. — Нямаш проблеми с Клинт Истууд, нали?

Тя набра някакъв номер, свърза се с пейджъра на Рейнджъра и остави съобщение. После ми се усмихна.

— Не се тревожи. Рейнджъра ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш.

След около час седях срещу Маносо Рейнджъра в едно кафене в центъра. Правата му черна коса беше хваната на опашка. Бицепсите му изглеждаха издялани от гранит. Беше около метър и осемдесет, с мускулест врат и тяло, което казваше: „Не се закачай с мен“. Реших, че е към трийсетте.

Той се ухили.

— Значи според Кони бих могъл да те превърна в зъл и опасен агент по залавяне на обвиняеми, а? Тя ми каза, че трябвало да изкараш интензивния курс. Закъде толкова бързаш?

— Видя ли кафявия шеви до бордюра?

Рейнджъра завъртя очи към прозореца.

— Аха.

— Това е моята кола.

Той кимна развеселено.

— Добре, трябват ти пари. Нещо друго?

— Лични причини.

— Захващаш се с опасен бизнес. Тези лични причини трябва да са адски основателни.

— А ти поради какви причини се занимаваш с това?

Той вдигна небрежно ръце.

— Най-много за това ме бива.

Добър отговор. По-логичен от моя.

— Може би някой ден и аз ще стана добра. Но в момента мотивът ми е постоянната работа.

— Вини възложи ли ти беглец?

— Джоузеф Морели.

Рейнджъра отметна глава и се разсмя. Звукът отекна в малкото кафене.

— Олеле майчице! Шегуваш ли се? Няма начин да го пипнеш. Не си тръгнала след някой уличен боклук. Този тип е умен. И е много добър. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Кони каза, че си добър.

— Така е. Но ти никога няма да станеш добра като мен, сладурано.

И в най-добрите моменти търпението ми не е голямо, а това определено не бе един от тях.

— Позволи ми да ти изясня нещата — прекъснах го, като се наведох напред. — Безработна съм. Взеха ми колата. Хладилникът ми е празен. Може да ме изритат от апартамента ми. А всички тези неща никак не ми харесват. Не искам да си хабя енергията в празни приказки. Ще ми помогнеш ли, или не?

Маносо се ухили.

— Ще е адски забавно. Нещо като професор Хигинс и Илайза Дулитъл 1 1 Герои от „Пигмалион“ на Дж. Б. Шоу. — Б.пр. в Трентън.

— Как да те наричам? — попитах.

— Както ми казват всички. Рейнджъра.

Той взе документите, които бях донесла, после огледа внимателно договора за гаранцията.

— Започна ли вече проучването? Провери ли апартамента му?

— Нямаше го там, но извадих късмет и го открих в един апартамент на улица „Стейт“. Стигнах там тъкмо когато той излизаше.

— И?

— И той си тръгна.

— Мамка му! — изруга Рейнджъра. — Никой ли не ти каза, че трябва да го спреш?

— Помолих го да дойде в полицията с мен, но той каза, че не искал.

Нов весел смях.

— Сигурно нямаш оръжие, нали?

— Мислиш ли, че трябва да си купя?

— Добра идея — кимна той, все още ухилен, и продължи да чете. — Морели очистил някакъв тип — Зиги Кулеса. Използвал личното си оръжие, за да му вкара един 45-калибров куршум между очите, почти от упор — отбеляза той и ме погледна. — Разбираш ли нещо от оръжия?

— Знам само, че не ги харесвам.

— 45-калибров куршум влиза леко и чисто, но когато излезе, прави дупка колкото картоф. И навсякъде се пръскат мозък и костици. Главата на Зиги вероятно е експлодирала като яйце в микровълнова печка.

— Адски се радвам, че сподели това с мен.

Усмивката му озари помещението.

— Реших, че ще ти е интересно да го научиш.

Той се облегна и скръсти ръце на гърдите си.

— Знаеш ли нещо повече за случая?

— Според статиите от вестниците, които Морти Байърс е приложил към документацията, престрелката се състояла късно през нощта в жилищна сграда на „Шоу“. Преди малко повече от месец. Морели не бил дежурен и отишъл да посети Кармен Санчес. Морели твърди, че Санчес му се обадила по служебен въпрос и че когато стигнал до апартамента й, Зиги Кулеса отворил вратата и насочил пищов срещу него. Твърди, че застрелял Зиги при самозащита. Съседите на Кармен обаче разказали друга история. Няколко от тях се втурнали в коридора, когато чули изстрелите, и открили Морели, застанал над Кулеса с димящ пищов в ръката. Един от наемателите в сградата обезоръжил Морели и го държал до пристигането на ченгетата. Никой от наемателите не може да си спомни да е видял оръжие в ръката на Зиги, а и разследването не открило доказателства, че е бил въоръжен. Морели твърдял, че по време на престрелката в апартамента на Кармен имало втори човек, а трима от наемателите си спомнят, че са видели непознато лице, но очевидно мъжът е изчезнал преди полицията да се появи на местопрестъплението.