Кони Мейсън - Лъвът

Сладкият й вкус го подлуди. Загубил всякакви предразсъдъци, той се плъзна надолу към краката й, разтвори коленете й и започна горещо да я целува между бедрата. Ариана беше почти обезумяла, когато най-после устните му докоснаха онова място, което неистово се нуждаеше от неговото внимание. Тръпки пронизаха тялото й.

— Боже мой — простена Лайън и пръстите му се впиха силно в бедрата й. Дишането на Ариана беше толкова учестено, сякаш тя се бореше за всяка глътка въздух. Възбудата й нарастваше с всяка изминала секунда.

— Милост, милорд — дрезгаво изстена Ариана, останала без дъх. — Имайте милост.

Той я погледна за момент, усмихна й се и се върна обратно към приятното си занимание. Продължи да обхожда с език и със зъби плътта, сгушена между бедрата й, източник на нейната чувствителност. В ласките му нямаше милост, нямаше прошка, а устните и ръцете му уверено я водеха към нов екстаз. Ариана се предаде и сподавено извика от удоволствие. Тръпки преминаха през цялото й тяло и тя почувства безкрайно облекчение. Когато и последната конвулсия напусна тялото й, той се изправи и я погледна с премрежен поглед. Ариана отново се възхити от величествената му фигура.

— Докосни ме, мила — думите му, макар и изпълнени с нежност, прозвучаха не като молба, а като заповед. Ариана веднага се подчини.

Тя го пое с топлите си длани и започна да гали нежната като кадифе кожа. Усещаше напрежението на члена му в ръцете си и се наслаждаваше на начина, по който контролираше цялото му тяло. Без да спира да движи ръцете си, Ариана бавно се наведе. Тя не можа да устои на желанието да поеме с устните си ситните, блестящи капчици появили се на върха на члена му. Когато усети допира на мекия й език, Лайън потръпна.

— О, мила! — извика той — Господи! Спри, за бога! Искам да свърша в теб, а не да излея семето си върху леглото.

Изцяло отдаден на страстта, си той я сграбчи за кръста и я намести върху себе си.

— Поеми ме, скъпа! Доведи ме до края! — Чертите на лицето му издаваха пламенното желание, завладяло тялото му. Вените на врата му бяха изпъкнали от напрежение.

Завладяна от страст, Ариана не се възпротиви и се подчини на молбата му. Остави се да я водят инстинктите. Застанала на колене, тя плъзна ръка към слабините му и му помогна да проникне в нея. Ариана започна да се движи бавно нагоре-надолу. Със сподавен стон той я придърпа към себе си и я целуна. Тя потръпна при допира на грапавия му език. Движенията й се учестиха. Тя го яздеше диво, доставяйки удоволствие и на него, и на себе си. Лайън не спираше да я целува по устните, шията и зърната. Когато напрежението достигна до най-високата си точка, тя се задвижи още по-бързо и пое в себе си цялата му възбуда.

С дрезгав вик Лайън избухна дълбоко в нея. В първия момент той се сепна, защото си помисли, че й е причинил болка. Когато обаче видя, че тя не спира да се движи, в стремежа да достави същото удоволствие и на себе си, Лайън се успокои. Той се отдаде с цялото си същество на екстаза, овладял тялото му.

— Това беше наистина великолепно — прошепна Ариана, след като овладя дишането си.

— Да, наистина! — отвърна дрезгаво Лайън. — Нима това не доказва, че все още си моя съпруга?

— Доказва само това, че ти си опитен в нещо, в което аз едва навлизам. Просто не можах да се сдържа.

— Нито пък аз, скъпа — отвърна искрено Лайън. — Ти си моя съпруга, Ариана. Лорд Едрик е истински глупак, ако си мисли, че може да те притежава.

— Не искам лорд Едрик за свой съпруг. И не го обичам.

Откровеността й порази Лайън. Макар да говореше тихо, тя изглеждаше убедена в това, което казва. Признанието й наистина го изненада. Лайън беше дълбоко убеден, че Ариана обича Едрик Блекхийт. Той огледа изпитателно лицето й. Свещта обливаше със светлина прекрасните й черти. Макар и по-бледа от обикновено, тя му се струваше невероятно красива. Зелените й очи пазеха тайни, до които той искаше да се докосне. Нима наистина не обичаше Едрик?

— Не си играй с мен, Ариана. Познавам те добре. Ти никога не би избягала с Едрик, ако не го обичаше. Ти му позволи да те убеди да сипеш отрова в храната ми, направи го без да се замислиш и за малко не ме уби.

— Кълна се в името на Светата Дева, милорд, че секунди преди да отпиете от отровното вино, аз осъзнах грешката си и ви попречих да отпиете от чашата.

— Лайън. Името ми е Лайън. Искам да чувам как го произнасяш!

— Не се опитах да те отровя, защото обичам Едрик, ми… Лайън. Направих го, защото ти ме принуди да стигна до такова глупаво решение. Защото си норман, защото отне всичките ми имоти и владения! — В гласа й се долавяше вълнение. — Избягах от теб, защото се интересуваше много повече от Забрина, отколкото от мен. Знаех че ме желаеш физически, също както те желая и аз, но исках нещо повече от това да бъда сексуално задоволявана от съпруга си. Нуждаех се от вярност, преданост и… любов…