Кони Мейсън - Лъвът

Лайън се вцепени.

— Нараних ли те? — прошепна той.

— Не, мили, не спирай.

Обгърна я със силните си ръце и обсипа лицето й с целувки.

— Мечтаех за това през всички онези самотни дни и нощи, докато пътувах насам. Не можех да спра да мисля за теб, за тялото ти, за страстта ти, за това как пламенно ми се отдаваш и какво блаженство е да прониквам в теб.

— Нима си бил сигурен, че отново ще ме имаш?

— Не, не бях.

Той се движеше бавно и стенеше приглушено при всеки нов спазъм на удоволствие, което се разливаше по тялото му. Изведнъж изчезнаха всички прегради и задръжки, сякаш светът се преобърна наоколо им. Той повдигна ханша й и тласъците му станаха по-дълбоки и учестени.

Ариана усещаше как членът му нараства в нея. Краката му трепереха, а дишането му се учестяваше. Тя почувства как тялото й реагира на силните тласъци. В един момент той я изпълни до краен предел и я доведе да несравним екстаз.

Усещането беше невероятно, диво, зашеметяващо, прекрасно. Тя загуби контрол върху тялото си. Лайън напрегна мускулите си до краен предел, притисна я силно до стената и извика името й. Те се вкопчиха здраво един в друг, сякаш света около тях се люлееше бясно. Ариана се опита да стъпи на крака, когато усети лепкавата течност по бедрата си, но Лайън я притисна и прошепна:

— Още не. — Той проникна в нея още няколко пъти, наслаждавайки се на конвулсиите на тялото й, и се усмихна, когато Ариана се притисна силно към него. — Бих искал да запазим този момент завинаги.

След известно време той се отдръпна от нея с неохота. Отнесе я до леглото и бавно я разсъблече.

— На светлината на огъня тялото ти изглежда така, сякаш е от злато — каза й той, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я така, сякаш е крехко цвете, сътворено да му доставя наслада. Той се освободи припряно от дрехите си и се отпусна до нея в леглото.

Ариана впери премрежения си поглед в него. Доставяше й удоволствие да наблюдава гладкото му мускулесто тяло, силните му ръце, широките му рамене, тънката му талия, добре оформените му бедра. Погледът й се спря върху стар белег на ребрата му. Тя посегна и го погали.

Ръката му се плъзна и обгърна нежната й длан.

— Това е рана от стара битка. Отдавна вече е зараснала.

— Белегът е голям, вероятно раната е била доста сериозна — прошепна тя. Той беше толкова млад, а имаше толкова следи от рани, помисли със страхопочитание Ариана и погледът й се спря върху друг белег на бедрото му.

— Нищо сериозно. Моето призвание е да участвам в битки. Сражавал съм се рамо до рамо с крал Уилям в Нормандия, Мейн и Анжу. А после дойде и битката при Хейстингс.

В очите му проблесна познатата страст. Лайън докосна гърдите й нежно, почти благоговейно. Пръстите му накараха зърната й да набъбнат отново. Той сведе глава и засмука първо едната й гърда, а после другата. Ариана потръпна почувствала влагата на грапавия му език да преминава по зърната й. Тя изстена от удоволствие. Опита се да проумее страстта си към този войнствен норман, но и този път се провали. Любовта не можеше да бъде проумяна. Тя се пораждаше от нищото. Това чувство беше напълно лишено от логика и обяснение. И едновременно с това никой не беше в състояние да живее без него.

Лайън изпитваше дълбока, погубваща страст към Ариана. Всяка частица на тялото му беше устремена към нея. Осъзнаваше, че не трябва да се предава напълно на изгарящото го желание, защото рискуваше да загуби здравия си разум. Сега трябваше да насочи вниманието си в друга посока и да измисли как да измъкне Ариана от кашата, в която се беше забъркала. Но в същото време я желаеше толкова силно, че не можеше да намери в себе си сили да стане от леглото и да напусне спалнята й. Повече от всичко искаше да я обладае, сякаш не го беше направил само преди няколко минути.

— Искам те отново, скъпа — прошепна Лайън дрезгаво. Той рязко стана от леглото, а Ариана промърмори нещо в знак на протест. — Връщам се само след секунда — обеща й той.

Върна се почти веднага, стиснал в ръката си мокра кърпа. Той отново се отпусна до нея и леглото простена от тежестта му.

— Какво правиш? — попита го Ариана.

— Направих малка пакост и възнамерявам да си я почистя — отвърна Лайън и се усмихна по хлапашки. Той разтвори нежно коленете й и почисти лепкавата течност от бедрата й.

— Можех да го направя и сама! — възропта Ариана, пламнала от свян.

— Нека аз, мила, нека аз… Ето, готово. — Той я почисти внимателно и хвърли настрана парчето плат. След това бавно наведе глава и докосна с устни онова тайно кътче между бедрата й, което беше обект на неговите копнежи. — Толкова си красива. Никога няма да се уморя да те гледам — прошепна Лайън. Когато обаче отново сведе глава да изследва всяко късче плът по тялото й, Ариана не се сдържа и извика от удоволствие.