Кони Мейсън - Лъвът

— Ариана, почакайте! Аз съм, Едрик!

Едрик? Какво би могъл да прави Едрик в Лондон, запита се тя и погледна през рамо, за да се увери, че наистина е той.

— Едрик, не мога да повярвам, че това сте вие! — Тя едва не припадна от облекчение, докато го чакаше да я настигне.

— Какво се е случило? — попита я загрижено той. — Видях ви да бягате от салона и ви последвах. Къде е съпругът ви?

— Нищо не се е случило — излъга тя. — Какво правите в Лондон?

— Уилям ме повика за съвета на старейшините. Макар и понижен в ранг, все още контролирам стратегически земи по границата. Длъжен съм да присъствам на срещата. Сигурно ще се обсъжда нещо важно, защото тази вечер видях в салона много важни благородници — и саксонци, и нормани.

Ариана се огледа предпазливо през рамо.

— Трябва да говорим, Едрик. Лайън разбра за отровата. Тъкмо се готвеше да атакува Блекхийт, когато го повикаха в Лондон.

Едрик пребледня.

— Но откъде е узнал? Защо не му дадохте отровата?

— Това е дълга история.

Той я дръпна в най-близката стая и внимателно затвори вратата след тях. За щастие, вътре нямаше никой.

— Кажете ми сега какво се случи. Надявах се да чуя, че Лайън е предал богу дух.

— Бях му много ядосана и сложих отровата във виното му, но в последния момент разбрах, че не мога да му позволя да го изпие. Опитах се да избия чашата от ръката му, но той вече знаеше, че виното е отровно, и ми предложи да отпия.

— Господи…

— Изпитвах такива угризения, че бях готова да изпия отровата, но Лайън не ми позволи. И аз не знам защо.

— И после? Направи ли ви нещо? Можел е да ви убие или да ви пребие до несвяст. Или пък да ви заключи някъде до края на живота ви.

— Но не направи нищо подобно — отвърна Ариана. — Отначало заплаши, че ще ме набие, но не го направи. Изобщо не го разбирам. Понякога се боя от него, а друг път… — Думите й замряха, когато в ума й нахлуха спомените за онези мигове, когато Лайън я държеше в прегръдките си, любеше я и й повтаряше колко я харесва.

Лицето на Едрик се смрачи.

— Кой му е казал?

— Надая. Имала е видение и е предупредила Лайън да внимава с виното. Не му казах откъде съм взела отровата, но той не е глупак. Веднага се досети. Закле се, че ще приравни Блекхийт със земята, а вас ще убие. Боя се за живота ви. Трябва веднага да напуснете Лондон.

Едрик потърси с поглед лицето й.

— Никъде няма да вървя без вас, Ариана. Вече не сте в безопасност с лорд Лайън. Неговото отмъщение може и да се забави, но ще дойде. Засега той няма да посмее да ми стори нищо, защото рискува да си навлече гнева на Уилям. Кралят има нужда от верни хора, които да пазят граничните земи от шотландските набези. Аз съм му дал клетва за вярност. Завоевателят ми вярва толкова, колкото може да вярва и на всеки друг саксонски благородник, който го подкрепя с хора и оръжие. Никой друг, освен вас, не знае че заговорнича с Малкълм срещу норманските завоеватели. Всичко, което успея да науча на срещата на старейшините, незабавно ще го предам на Малкълм.

— Играете опасна игра, милорд — прошепна Ариана, изплашена за живота на Едрик. — Заговорниците често намират смъртта си преждевременно.

— По-добре да умра, отколкото да живея под нормански ботуш — отвърна й той с горчивина. После подхвана настоятелно: — Искам да дойдете с мен, когато напусна Лондон. Малкълм ще анулира брака ви, защото нашият годеж все още е валиден на територията на Шотландия.

Ариана отвори уста, но не можа да проговори. Разумът й казваше едно, а сърцето — друго. Сърцето не й позволяваше да напусне Лайън и да се омъжи за Едрик. Тя харесваше бившия си годеник и никога не би го предала, но не го обичаше. При тази мисъл Ариана свъси вежди. След като не обичаше Едрик, нима това означаваше, че обича…

Лайън.

— Тихо, някой идва — прошепна Едрик. С огромно облекчение Ариана разбра, че гласовете се отдалечават. Който и да беше това, беше ги подминал.

— Тук не сме в безопасност — рече Едрик и надзърна през полуотворената врата. — Скоро ще се видим пак. Ще ви пратя послание по някого. — Той пристъпи в сумрачния коридор и мигом изчезна от погледа й.

Ариана не знаеше как да стигне до стаята си, затова реши да се върне в салона. Матилда й помаха и тя приближи да се присъедини към нея.

— Къде бяхте, Ариана? — попита я с любопитство кралицата. — Съпругът ви ви търсеше. Очевидно му липсвате.

Ариана едва не се разсмя. Съмняваше се, че Лайън изобщо се е сетил за нея в обятията на лейди Забрина.

— Аз… отидох да се освежа, мадам — излъга тя, — и се изгубих из коридорите на връщане.