Кони Мейсън - Лъвското сърце

Меър и отец Кадък я чакаха, когато се върна в залата.

— Спи ли? — запита Меър.

— Не, ще стане от леглото, преди да е оздравял както трябва. Упорит човек — измърмори тя.

— Кажи ни какво стана — подкани я свещеникът.

— Лъвското сърце ме беше притиснал към земята с меча си. Ако не беше сър Рен и точният му прицел, щях да бъда мъртва — каза Ванора, потрепервайки. — Слава на бога, че беше наблизо, когато Лъвското сърце ме изненада.

— Не трябваше да излизаш от кулата, когато Лъвското сърце и патрулът му са навън — укори я Меър.

— Ако те беше убил, щеше да бъде съкрушен, узнавайки, че е убил собствената си съпруга — смъмри я отец Кадък.

— Може би — отвърна неуверено Ванора. — Омразата му към мене е страшна. Сякаш целта му в живота е да убие онзи, когото нарича Белия рицар.

— Все пак вече не бива да излизаш като рицар, дете. Ако цениш живота си, трябва да вземеш мерки да го защитиш. Моля се за това и съм убеден, че господ няма да ни изостави. Англичаните може да не напуснат Уелс, докато сме живи, но съм сигурен, че ще победим. Лъвското сърце не е лош човек и вярвам, че не е безразличен към тебе, доколкото мъж като него може да не е безразличен към жена.

Ако Лъвското сърце наистина се интересуваше от нея, помисли тя, това щеше да й хареса.

— Оставете моите проблеми за малко — каза тя. — Как е Дафид?

— Говорих със стражата точно днес сутринта — отвърна отец Кадък. — Той не страда. Хранят го, позволяват му да се къпе. Подозирам, че отегчението е най-лошият му неприятел точно сега.

— Имаш ли още чувства към Дафид? — запита Меър.

— Не. Нямам чувства към него, само го съжалявам заради изпитанието, което преживява.

— Ела в параклиса с мене, Ванора — подкани я отец Кадък. — Ще се помолим страната ни да оцелее.

Макар че Ванора по-скоро би се молила да се отърве от един англичанин, тя тръгна на драго сърце със свещеника. Почти беше стигнала до вратата, когато чу Меър да казва:

— Сър Лъвско сърце! Какво правите извън леглото?

Извръщайки се, Ванора беше шокирана да види Лъвското сърце да влиза, олюлявайки се, в залата. Тя нададе уплашен вик и изтича към него.

— Да не си полудял! — ахна тя. — Трябва да лежиш.

Той опита една неубедителна усмивка.

— Не ме глези. Къде е сър Джайлс?

— Тук съм, Лъвско сърце — каза Джайлс, ставайки иззад една от масите, наредени за вечерята. — Имаш ли нужда от мене?

Лъвското сърце седна на близката пейка.

— Да. Искам да изведеш патрула на разсъмване и да продължиш търсенето на Белия рицар и съучастниците му. Ще се присъединя към вас, ако мога…

— Няма — каза Ванора.

Той не й обърна внимание.

— Искам Белия рицар повече, отколкото някога съм искал нещо в живота си. Той е наблизо, чувствам го в костите си. Доведи ми го, Джайлс, и ще представя главата му на поднос пред Едуард.

Сър Джайлс отдаде чест и се отдалечи. Лъвското сърце усети вцепенението на Ванора и погледна към нея. Лицето й беше пребледняло като надризницата на Белия рицар.

Лъвското сърце се излекува бързо благодарение на всекидневното прилагане на мехлема, който Меър мажеше на раната му. И на отличните грижи на Ванора за него, както и собствената му решимост да възстанови силите си, за да срази Белия рицар. Да бъде победен от едно хлапе, което без съмнение едва наскоро е спечелило шпорите си, го правеше да изглежда пълен глупак.

Седмица след като беше ранен, Лъвското сърце се върна на тренировъчното поле, без да се упражнява, но даваше указания на рицарите си и на и оръженосците им. Когато беше изразил намерението си да се заеме отново със задълженията си, след като закуси тази сутрин, Меър вдигна ръце и изви очи нагоре. Ванора беше по-красноречива.

— Да не си полудял? Много рано е да се занимаваш с натоварващи неща — укори го тя.

— Моите воини трябва да тренират, за да запазят уменията си — възрази Лъвското сърце. — Те са опитни бойци, несвикнали на бездействие. — Изгледа я с горещи очи, гласът му беше нисък и съблазняващ. — Тялото ми копнее за стимулиране след толкова много лежане на легло. Прекалено много време мина, откакто не съм се любил със съпругата си.

Руменина оцвети бузите на Ванора.

— Много рано е и за това.

— Не ме познаваш добре, ако мислиш, че една малка рана може да ми попречи да спя с тебе. Тази вечер, малка вещице, ние с тебе ще правим нещо повече от това, да спим в леглото си. Не ти ли липсваше моето внимание?

— Не, ни най-малко. Извини ме — каза тя, ставайки изведнъж, — имам си задължения.