Кони Мейсън - Черният рицар

Битките продължиха по същия начин. Следващият беше сър Джон и Дрейк се зарадва, когато приятелят му победи сръчно противника си. Сър Ричард, друг негов рицар, бе третият и също спечели. Идваше редът на Дрейк.

Дрейк спусна наличника си и зае позиция пред бариерата. Когато херолдът даде сигнал, двамата рицари препуснаха един към друг. Един силен удар предизвика въздишки у зрителите, противникът на Дрейк излетя от седлото и тупна неподвижно на земята. Щом се разбра, че няма да е в състояние да продължи, оръженосците му изтичаха и го изнесоха от бойното поле върху шита му. Зрителите бяха станали на крака и аплодираха.

Дрейк се би още три пъти, преди да обявят края на състезанието за деня. Даваха се точки за сваляне на противника от коня, за сваляне на шлема му и за счупване на копието. В края на деня Черният рицар и Уолдо ъф Еър имаха повече точки от всички останали. Видя се, че те са претендентите за кесията. И тъй като само един можеше да вземе наградата, стана съвършено ясно, че още на следващия ден от турнира Черният рицар и Уолдо ще се изправят един срещу друг.

Банкетът тази вечер беше необикновено шумен. Рицарите, които бяха свалени от конете си, се оплакваха от високия откуп, поискан от противниците им, за да си получат обратно конете и оръжията, а победителите празнуваха триумфа си.

Правилата гласяха, че победителят взема конете, бронята, оръжията, собствеността и глобите. Пътувайки от турнир на турнир, онези странстващи рицари, които бяха надарени с бойни умения, забогатяваха от бойната си плячка, докато изгубилите се връщаха у дома без пукната пара.

Дрейк беше спечелил нещо повече от слава, участвайки в турнирите надлъж и нашир из Англия. След този турнир щеше да има достатъчно голямо богатство, за да възстанови Уиндхърст, своя стар замък в Уесекс. Кесията, която щеше да получи победителят в края на турнира и която той съвсем сериозно имаше намерение да спечели, щеше да му позволи да намери наемници, които да защитават крепостта му, щом я възстанови.

Когато влезе в залата, отвсякъде се разнесе шепот. С внушителната си фигура, облечена от горе до долу в черно, Дрейк приличаше на тъмна хищна птица сред яркоцветните пауни. Нямаше по-крещящо облечен от Уолдо. Разкошната му яркозелена дреха и жълт панталон с нищо обаче не разкрасяваха трътлестата му фигура и червендалестото му лице.

Дрейк не седна веднага, а вместо това се насочи към главната маса, спирайки по пътя, за да получи поздравленията на другите състезатели. Когато стигна подиума, се усмихна подигравателно на своя несъщ брат и изобрази уж почтителен поклон.

— Ти направи голямо впечатление днес, Дрейк — приветства го Дъф. — Нямаш нищо общо с онова момче, което Уолдо и аз…

Думите му заседнаха и той погледна настрани притеснен.

— …наричахте сър Копеле? — довърши предизвикателно Дрейк. — Едва ли.

— Беше невероятен, Дрейк — допълни тихо Рейвън.

— И вие сте много мила, милейди — отвърна хладно Дрейк. Не смееше да обръща много внимание на Рейвън, макар че тази вечер тя изглеждаше смущаващо красива в пурпурното си кадифе. Не искаше нищо да го отвлича от целта му. През тези два дни мислите му обезпокоително често се бяха връщали към Рейвън.

— Изглеждаш много добре след изтощителните игри днес — подхвърли Уолдо.

Дрейк много добре знаеше какво иска да каже с това.

— Да, имах голям късмет. Никой не успя да ме свали от коня, не получих нито драскотина, нито друга рана. Но си запази комплиментите за друг, който ще ги оцени по-добре, братко. Виното, което ми прати снощи, беше чудесно. Двамата със сър Джон му се насладихме докрай.

За своя чест Уолдо не трепна, макар да беше съвсем очевидно, че не беше очаквал Дрейк да спомене за отровеното вино.

— Щом толкова сте го харесали, може да ви изпратя още от него тази вечер.

— Не, братко, не се тревожи — каза Дрейк. В думите му имаше предупредителна нотка, която Уолдо очевидно схвана, защото очите му почти не срещаха тези на Дрейк. — Главата ми трябва да е бистра за турнира — прибави Дрейк.

— Не знаех, че си изпращал вино на Дрейк, Уолдо — намеси се Дъф — Надявам се да си избрал силно френско вино.

— Виното беше доста горчиво за моя вкус — леко натърти Дрейк.

После се обърна към Рейвън, поклони й се подигравателно и отиде да седне при своите хора.

— Копеле! — възкликна Уолдо в мига, когато Дрейк му обърна гръб.

— Трудно ми е да повярвам, че си пратил вино на Дрейк, като знам какво изпитваш към него — отбеляза Рейвън.