Кони Мейсън - Черният рицар

Когато мехът се изпразни, Дрейк отиде да потърси Евън в палатката, която споделяше заедно с другите оръженосци. Момъкът излезе, олюлявайки се, от палатката със сънени очи и се прозина.

— С какво мога да ви помогна, милорд?

Дрейк подаде празния мях на оръженосеца.

— Имам една поръчка за тебе, момче. Отнеси този мях в кулата и го дай на лорд Уолдо. Кажи му, че виното е било чудесно и му предай благодарността ми за жеста му тази вечер.

— Да, милорд.

— Внимавай, не го давай на друг освен на самия лорд Уолдо — напомни му Дрейк, докато момъкът тръгваше.

— Можете да разчитате на мене — извика Евън през рамо.

Джон се засмя тихо.

— Братчето ти Уолдо май ще се учуди доста, като те види жив и здрав на състезанията утре.

— Така е, Джон, точно така.

Джон се сбогува и си тръгна. Дрейк се върна в палатката си, а в ума му се рояха мисли за всичко, което се бе случило тази вечер. Колкото и да се опитваше, не можеше да изгони Рейвън от ума си. Молбата й за помощ беше толкова отчаяна, че го бе извадила от равновесие. Както и нежните й целувки и стряскащият изблик на страст. Беше го зашеметила с горещата си реакция на онова, което той бе започнал по-скоро като подигравка. Вместо да покаже презрението си към нея, той бе усетил как се съпротивлява на непонятната нужда на тялото си да я хвърли на сеното, да запретне полите й и да проникне в нея.

За бога! Какво му става? Рейвън ъф Чърк се беше превърнала в жена от онези, които Дрейк се бе научил да отбягва — измамни и същевременно сексуално възбуждащи. Жени като Рейвън заслужаваха мъже като Уолдо. Дрейк не можеше да забрави, че ако не беше Рейвън, Дария щеше да се омъжи за него. Макар че никога не можеше да бъде сигурен в бъдещето, ако не бяха откъснали Дария от ръцете му, беше напълно уверен, че тя щеше днес да е жива. Но Рейвън ги беше издала на баща си и бъдещето му бе поело по съвсем различен път.

Сънят тази нощ дойде трудно, той заспа най-накрая, но на каква цена… Зеленооката кестенява красавица изпълваше сънищата на Дрейк.

Рейвън седеше на прозореца още напълно облечена. Бе доста късно, но тя още не бе готова да се гмурне в съня. От прозореца на стаята си в кулата виждаше над купичките чак до купчината палатки в полето, оттатък стените на замъка. Знаеше съвсем точно къде се бяха установили Дрейк и неговите хора, защото по-рано се беше качила на парапета и беше помолила един от стражите да й каже къде е лагерът на Черния рицар. Беше разпознала веднага палатката на Дрейк по знамето, което се вееше над нея — червен дракон върху черно поле.

Рейвън въздъхна и се дръпна от прозореца. Това, че Дрейк я отблъсна, беше най-унизителното досега в живота й. Тя докосна устните си, учудена колко са подути още от целувките му. И тялото й. Света Дево, тялото й никога не се бе чувствало толкова жизнено и живо. Никога досега, вече двадесет и четири години, не си беше представяла колко твърдо може да бъде мъжкото тяло. Господ да й е на помощ, но би могла вечно да целува Дрейк.

Потънала в грешни мисли, Рейвън се стресна, когато Телма нахлу в стаята й, следвана неотстъпно от Уолдо.

— Казах му, че спиш, господарке, че не е удобно да влиза в стаята ти, без да поиска позволение, но не поиска да ме чуе.

— Излез — измуча Уолдо.

Телма погледна извинително господарката си и се измъкна.

— И затвори вратата след себе си — сопна се Уолдо.

Рейвън очакваше гневът на Уолдо да се излезе върху нея.

Не се наложи да чака дълго.

— Държанието ти е неуместно, Рейвън — избухна той. — Не мога да позволя жена ми да се държи така разпуснато.

— Още не съм ти жена — възрази Рейвън. — Освен това ние с Дрейк просто си говорехме за старите времена.

— Не съм глупак, Рейвън. Знам, че Дрейк те е целувал. Я се погледни. Устата ти е още подута, а лицето ти е червено. — Той тръгна към нея. Рейвън започна да отстъпва, докато гърбът й се опря в амбразурата на прозореца. — Няма да го позволя — излая той, наблягайки на всяка дума.

— Обвиняващ ме несправедливо! — защити се Рейвън. — Да не мислиш, че не знам, че спа с една от прислужниците снощи?

— Мъжът има право да задоволява страстта си. Запомни добре, Рейвън ъф Чърк. Макар че чаках години наред за тебе, ако започнеш да ми досаждаш, ще задоволявам нуждите си където и с която си искам. Ти ще родиш наследниците ми и ще управляваш моя дом. Искам те още откакто беше само едно нахално рошаво червенокосо хлапе. Но ако ми омръзнеш, ще си търся развлечения другаде.

— Повдига ми се от тебе, Уолдо — извика Рейвън. — Не искам да се омъжвам за тебе, нито искам да ти раждам деца.