Кони Мейсън - Черният рицар

Уолдо я хвана за яката и я привлече към себе си.

— Повече да не съм чул такова нещо — предупреди я той. — Когато се оженим, ще те науча да ми се подчиняваш. Много свободно са те държали като дете. Повечето жени на твоя възраст отдавна са омъжени и са родили по няколко деца на своите господари — той се вгледа остро в нея, — но ще си наваксаме пропуснатото време.

— Пусни ме — изсъска Рейвън, опитвайки се да свали ръцете му от себе си.

— Не, никога. Ти си моя, миличка. Незнайни са пътищата господни. Ако Господ не беше искал ти да си моя, нямаше да вземе на небето Дария и Арик ъф Флинт. Твоята девственост ми принадлежи. Очаквам удоволствието да легна с тебе в брачната ни нощ.

И сякаш за да потвърди думите си, той я притисна и направи неприлично движение със слабините в безсрамна имитация на секс, като в същото време залепи устните си в нейните в пародия на целувка. С това успя само да я разгневи и да засили желанието й да се отърве от този брак. Трябва да убеди Дрейк да й помогне, въпреки че вече й беше отказал.

Събирайки силите си, Рейвън вдигна коляно, за да блъсне Уолдо, и го улучи в едно чувствително място. Той изрева от болка и размаха юмрук. Удари я по бузата и тя се озова на пода. Погледна го учудена, защото той се преви и измуча. Тази вечер опитът й да се защити я научи на нещо ценно, на един урок, който нямаше да забрави. Ако има място, където мъжът е уязвим, то е тъкмо онова, с което той мисли вместо с главата си.

На следната сутрин селският свещеник отслужи литургия за състезателите. Службата се състоя сред полето, защото нито селската черква, нито параклисът на замъка бяха достатъчно големи, че да поберат толкова хора. След последната благословия Дрейк се върна в палатката си, за да се приготви за първия ден на турнира, който трябваше да започне след утринната служба.

Дрейк се въоръжаваше в палатката си с помощта на оръженосеца. Оръжията му бяха копие и меч със затъпен връх, защото по заповед на краля на турнирите се допускаха само оръжия със затъпени върхове. Щеше да носи дебел щит, направен така, че да издържа ударите на подобни оръжия, и специална броня, която да намали нараняванията. Над бронята щеше да облече черна туника с дракон отпред. Когато херолдът призова състезателите, Дрейк се качи на коня си, пременен с черни ресни, поръбени с червено, и отиде да изчака реда си.

Дрейк хвърли поглед към павилиона, издигнат за зрителите, и видя Рейвън, която седеше на предния ред сред прислужничките си и дамите, дошли за турнира. Беше облечена в тъмнопурпурна рокля, стегната в кръста и поръбена с хермелин. Цветът би трябвало да контрастира зле с косата й, която беше в цвета на живия пламък, но вместо това го подчертаваше още повече. Не носеше традиционната конична шапка със спускащ се от нея воал, а беше избрала да покрие великолепната си коса с шапчица от златиста мрежа, воалът покриваше по-голямата част от лицето й.

Дрейк се намръщи, когато видя Уолдо да се отправя към павилиона и да навежда копието си пред Рейвън в очакване дамата да го възнагради за проявеното предпочитание. Намръщи се още повече, когато Рейвън издърпа една тясна панделка от ръкава си и я върза на края на копието. Уолдо изобрази поздрав към нея, обърна коня си и се върна в своята редица. Дрейк се усмихна тъжно, спомняйки си за воала, който Рейвън беше изгубила снощи в конюшнята. Пипна мястото, където го беше скрил, вътре в подплатения си камизол.

Докато Уолдо разхождаше коня си насам-натам, погледът му падна върху Дрейк. Дрейк знаеше, че брат му не е очаквал да го види в толкова добро състояние тази сутрин. Лицето на Уолдо му се стори безкръвно, а изражението — невярващо. Дрейк му се поклони подигравателно.

След миг двама бронирани рицари на коне влязоха в редиците и заеха местата си от двете страни на дървената бариера, която предпазваше конете да не се сблъскат. Дрейк загледа с интерес херолда, който даде сигнал за атака, и всеки рицар препусна в галоп право към противника си, насочили копия покрай шиите на конете. Срещнаха се на средата, като всеки мина от лявата на страна на противника си.

Рицарят, когото поддържаше Дрейк, сър Уилям ъф Дорсет, нанесе съкрушителен удар, който счупи копието на противника му. Сър Уилям успя да го свали от седлото с помощта на копието си. Зрителите незабавно завикаха:

— Счупи го по правилата.

После двамата рицари извадиха затъпените си мечове и продължиха борбата спешени. Сър Уилям спечели лесно, побеждавайки противника си с умел удар, който накара меча му да отхвръкне. Зрителите нададоха шумни одобрителни викове.