Кони Мейсън - Черният рицар

Дрейк я погледна смаян.

— Какво те кара да мислиш така?

— Той самият ми каза. Мислеше, че ще умра в пещерата и се разприказва без стеснение за грозните си дела.

Тя му разказа всичко, което Уолдо й беше казал. Когато разкри, че Уолдо е убил Дария, Базил и Арик, на Дрейк едва не му прилоша. Винаги беше знаел, че Уолдо е обладан от демони, но нямаше представа колко непоправимо зъл е бил.

— Този човек е бил луд — каза Дрейк, смаян от разказа за злостните интриги, които чу от Рейвън. — Сега всичко ми става ясно. Докато бяхме млади, Уолдо ме мразеше, защото знаеше, че аз съм законният наследник на Базил, но когато е открил, че не е син на Базил, гневът му го е накарал да извърши убийство, за да не допусне неговата неудобна тайна да стане публично достояние. Слава на бога, че се отървахме от него.

— Ти ли го уби?

— Не, макар че ми се искаше да бях аз. Крадци са го докопали преди мене. Бил е убит в гората близо до Ексетър. Донесохме го в Уиндхърст, за да бъде погребан. Болдър се погрижи. Не пожелах да узная къде е гробът му.

Почукване на вратата извести, че е дошла акушерката и Дрейк я покани да влезе в стаята. Тя беше млада и едра и изглежда, знаеше какво да прави. Нареди на Дрейк да излезе от стаята, за да може да прегледа Рейвън, и му затвори вратата под носа.

Дъф дойде при Дрейк и започна да го разпитва какво е състоянието на Рейвън. Едва когато се увери, че Рейвън ще се оправи, Дъф се върна в залата, оставяйки Дрейк да се разхожда напред-назад и да се тревожи, докато акушерката се появи отново.

— Добре ли са жена ми и детето? — запита той притеснено.

— Лейди Рейвън не е изгубила детето. Това е добър знак. Съпругата ви е решителна жена. Нека остане на легло две седмици. Останалото е в божиите ръце. Пратете да ме повикат, ако почувства болка.

Ободрен от думите й, Дрейк кимна и побърза да се върне при Рейвън.

— Идете при моя иконом. Той ще ви плати за услугата.

Дрейк се върна в нейната спалня и приседна на ръба на леглото. Сънената Рейвън му се усмихна.

— Нашето дете е добре — каза тя. — Акушерката каза ли ти?

— Да. Тя каза, че си силна жена. Но аз никога не съм се съмнявал в това.

Клепачите на Рейвън се затваряха. Дрейк стана, защото знаеше, че точно сега тя има нужда повече от сън, отколкото от разговори.

— Не, не ме оставяй — прошепна Рейвън и посегна към него. — Легни при мене. Искам да знам, че си тук. Говори ми, докато заспя.

Дрейк се съгласи на драго сърце. Въжетата на леглото изскърцаха, докато я прегръщаше. Възнамеряваше много да прегръща Рейвън в бъдеще. После започна да говори с нисък, успокояващ глас:

— Ти си най-храбрата жена, която някога съм познавал. Можеше да не те намеря навреме, ако не беше излязла от пещерата и не беше претрила въжетата си. По чудо не си се наранила сериозно, когато си паднала. Повечето жени биха приели съдбата си и биха се оставили на смъртта. Но не и ти, моята смела съпруга. Ти се изправи срещу съдбата. Няма значение какво ти е направил Уолдо. Сега си с мене там, където ти е мястото, нищо друго няма значение.

— Уолдо не ме е докоснал, освен че ми върза ръцете и краката — прошепна полузаспала Рейвън.

Макар че чувствата му към Рейвън нямаше да се променят, ако Уолдо я беше изнасилил, той инстинктивно знаеше, че това щеше да има значение за Рейвън и че той щеше да почувства болката й също толкова остро, колкото и тя.

— Обичам те; съпруго — прошепна той на ухото й.

— Обичам те, съпруже — отвърна тя, заспивайки.

След две седмици Рейвън слезе по стълбите без помощта на Дрейк и влезе в залата. Спря изведнъж притеснена, виждайки събраните хора, които станаха на крака и я приветстваха с вдигане на чашите. Тя се изчерви, докато отиваше към главната маса, където я чакаше съпругът й.

— Цялата сияеш — каза той, докато я настаняваше до себе си. — Сигурна ли си, че се чувстваш достатъчно добре, за да се присъединиш към нас тази вечер?

Ръцете й се притиснаха до корема.

— Добре съм, бебето ми се чувства удобно в мене, а пък ми омръзна да лежа по цял ден.

Очите му потъмняха от желание и той докосна бузата й.

— Какво ще кажеш тази вечер да се оттеглим рано? Липсваше ми.

Рейвън срещна погледа му, гърдите й се издуха и краката й омекнаха.

— Също както и ти ми липсваше, съпруже.

Дрейк се усмихна.

— Кой да знае, че онова игриво и непокорно дете, което ме молеше да го целуна, ще стане моя жена?

— Може би баба Нола е знаела — пошегува се Рейвън, докато дъвчеше сочното парче свинско печено, което той беше сложил пред нея. — Надявам се баба ти скоро да дойде. Сигурен ли си, че сър Джон може да я убеди да дойде да живее с нас?