Кони Мейсън: Черният рицар

Рейвън се размърда и той я притисна по-плътно, искаше топлината му да я сгрее. Пое по пътеката, водеща нагоре към брега, вървеше внимателно, Рейвън беше лека и почти не му тежеше. Дрейк стигна горе, където го чакаха слуги с коне. Колебливо предаде Рейвън в ръцете на сър Ричард, докато се качваше на седлото, после я взе през себе си и подкара коня. Рейвън беше толкова неподвижна, че Дрейк се уплаши за живота й. Устните й бяха посинели, лицето бледо, гърдите й едва се повдигаха с всяко вдишване. Ако можеше да й вдъхне собствения си живот, щеше да го направи на драго сърце.

Дъф и Уила ги посрещнаха на портите.

— Как е тя? — запита загрижено Дъф. — Толкова е бледа.

— С божията воля, ще оживее — отвърна Дрейк и мина като вихър покрай шурея си.

Слугите бяха готови за идването на Дрейк. Чакаха със затоплени одеяла, бульон и бира. Дрейк нареди всичко да бъде отнесено във всекидневната. Пред бумтящия огън в тяхната спалня чакаше затоплена вана. Когато Лора се завъртя в стаята, за да помага, Дрейк й нареди да излезе. Рейвън беше негова и той искаше сам да се погрижи за нея.

Когато всички се оттеглиха, Дрейк сложи Рейвън на леглото и много внимателно свали изцапаните й дрехи. Проклинаше при вида на всяко натъртване по красивото й тяло и горещо си пожелаваше да може да съживи Уолдо от гроба и да го накара да страда така, както беше страдала Рейвън. Когато освободи жена си от дрехите, той я отнесе във ваната и внимателно я потопи във водата. Очите на Рейвън се отвориха, разшириха се и тя извика.

Уплашен, Дрейк замръзна на място, чудейки се какво е направил, че да я нарани.

— Какво има, скъпа? Кажи ми къде те боли.

Рейвън се вгледа в него, устата й се раздвижи беззвучно, а тя се опита да излезе от ваната. Дрейк я задържа с твърда ръка.

— Искаш ли нещо да пиеш?

Рейвън кимна. Дрейк напълни една чаша с бира и я поднесе към устните й, за да може да пие. Тя преглътна няколко капки и поклати глава, сякаш беше прекалено уморена, за да пие.

— Къде те боли? — запита той, след като остави чашата настрана. — Да не е бебето?

Лицето й побледня и тя притисна ръце към корема си. Забелязвайки за пръв път изранените й китки, Дрейк изрева едно проклятие. Внимателно взе ръцете й и ги вдигна, за да може да ги разгледа по-отблизо. Рейвън си пое дълбоко дъх.

— Какво ти е направило това копеле?

— Върза ми ръцете зад гърба, върза ми и краката и ме остави да умра в пещерата — прошепна тя едва чуто. — Страхувах се, че няма да ме намериш. Уолдо ли ти каза къде да ме търсиш?

— Уолдо е мъртъв — каза той късо. — Дано да гори в ада.

— Амин — каза Рейвън и затвори очи.

— Добре ли ти е от топлата вода?

— Вече не ми е студено.

— Колко време си лежала на пясъка?

Тя сви рамене.

— Не знам. Успях да прережа въжетата на китките, но ръцете ми бяха така изтръпнали, че не можах да сваля вървите от глезените. Започнах да подскачам надолу по склона и се спънах. Само това си спомням, после се събудих в ръцете ти.

Тя притисна отново ръце към корема си.

— Как е бебето ми? — запита тя угрижено.

— Боли ли те?

Тя поклати отрицателно глава.

— Значи се държи здраво. Пратих в селото за акушерката.

Рейвън въздъхна.

— Няма да загубя твоето дете, Дрейк. Заклевам се.

Думите на Рейвън бяха така решителни, че Дрейк не се усъмни нито за минута.

— Вече не си така замръзнала. Сега трябва да си легнеш — каза той, посягайки към едно от одеялата, които се топлеха пред огнището. — Можеш ли да станеш?

— Не. Не си усещам краката.

— Прегърни ме през врата и се дръж здраво — каза Дрейк. С едно ловко движение Дрейк я извади от водата и я уви в одеялото. После я отнесе в леглото и я пъхна под пухената завивка. След като я настани удобно, той седна на края на леглото и се загледа в нея. Не знаеше как да подхване разговора, но знаеше, че трябва — за да бъде спокоен. Не че щеше да има някакво значение. Нищо, което Уолдо би могъл да направи на Рейвън, нямаше да я омърси в очите му.

— Скъпа — започна Дрейк, — не трябва да се разстройваш с подробности, но искам да знам всичко, каквото ти е направил и казал Уолдо. Най-напред обаче трябва да пийнеш малко бульон. Три дни не си яла.

Той взе бульона и несръчно наля малко от гъстата течност в устата й. Когато тя даде знак, че се е нахранила, той остави купата настрана и я целуна по челото.

— Искаш ли да спиш?

— Не. Искам да ти разкажа… всичко. Важно е да знаеш.

— Само ако чувстваш, че можеш да го направиш.

— Уолдо не ти е брат.