Кони Мейсън - Черният рицар

Здесь есть возможность читать онлайн «Кони Мейсън - Черният рицар» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Черният рицар: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Черният рицар»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Той влиза в замъка Чърк, яхнал чистокръвен черен жребец. Облечен е в черно — от блестящия шлем на главата до шпорите на нозете. Закалените в битките мускули издават затаена сила. Изглежда опасен и жесток в черната си стоманена броня. Идва, за да вземе наградата си след победната битка.
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…

Черният рицар — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Черният рицар», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След това дойде сънят, но той не беше безметежен, защото в тъмнината бродеше грозната сянка на заплахата.

19

Настойчивият звън на камбаната изтръгна Дрейк от съня му. Той разтърси глава, за да се събуди и се напъха в панталона си. Понеже нямаше представа какво е бедствието, грабна меча си и се насочи към вратата. Тогава забеляза оранжевата светлина, която хвърляше отблясъци в прозорците, и разбра, че бедата е по-голяма, отколкото смяташе.

Огън.

Той изтича към вратата, спря го гласът на Рейвън.

— Случило ли се е нещо, Дрейк?

Не можа да отговори, защото на вратата се почука силно и настойчиво.

— Дрейк, сър Джон е. Вътрешният двор гори. Ковачницата вече е пламнала, отива към кухнята.

Сърцето на Дрейк заби лудо. Пожар!

— Организирай хората да гасят — извика той през вратата. — Сега слизам.

— Чакай ме — извика Рейвън, отмятайки завивките.

— Не, не излизай оттук, любов моя — каза Дрейк, докато обличаше кожената си надризница. — Стой в кулата, ще си на сигурно място.

Рейвън се накани да възрази, но той каза:

— Обещай ми.

— Добре, добре — каза нерешително Рейвън. — Внимавай.

Дрейк я целуна леко по устата и изхвръкна навън. Рейвън не остана дълго в леглото. Стана и се облече набързо, защото искаше да бъде готова, ако долу имат нужда от нея. Отиде до прозореца. Ярката червена светлина на фона на мастилено-черното небе беше смайваща… и плашеща.

От прозореца не можеше да се види ковачницата, тя беше зад ъгъла на кулата, от кухнята я отделяше един килер. Всички постройки имаха сламени покриви и Рейвън се страхуваше да не би някоя искра да подпали покрива на бараката и огънят бързо да се прехвърли към кухнята. Ако вятърът сменеше посоката си, всички постройки във вътрешния двор щяха да пламнат.

Рейвън беше толкова разтревожена за разпространението на огъня, че не чу как вратата на стаята се отвори, нито усети, че зад нея има някой. Не усещаше нищо, докато една твърда ръка не затисна устата й и друга ръка я притисна към едно едро тяло.

— Е, скъпа женичке, най-накрая те намерих сама — прошепна един глас на ухото й.

Уолдо! Обхвана я луда паника. Тя ритна назад, но меката й обувка не направи нищо, само да й донесе силно раздрусване.

— Опитай пак, и ще те убия! — изръмжа Уолдо.

Тя усети, че устата й е свободна, и я отвори, за да изпищи. Писъкът замръзна в гърлото й, когато почувства ножа, опрян до корема й, където растеше нейното дете.

— Какво искаш?

— Не е ли очевидно? — каза Уолдо на ухото й.

Той пусна кръста й и откъсна въженцата от завесите на прозореца.

— Сложи си ръцете отзад.

Уплашена за нероденото си дете, тя направи това, което искаше той. Бързо върза ръцете й отзад, повлече я към леглото и грубо я бутна на него. Страхувайки се, че ще я изнасили, тя извика:

— Ще пищя, ако ме докоснеш.

— Пищи, колкото си искаш, никой няма да те чуе. Всички са в двора и гасят огъня, а тези стени са дебели. Освен това имам други планове за тебе — каза той, докато връзваше глезените й. — Ти си слабото място на Дрейк. Ако те загуби, това ще го нарани повече от всичко друго, което мога да му направя, дори и от бърза смърт. Убийството е много лесно, много безболезнено. Не, аз съм намислил друго. Нещо, което ще те накара да страдаш толкова много, колкото и Дрейк, когато не успее да те намери. Твоята смърт ще бъде бавна, но толкова по-добре.

Отчаяние овладя Рейвън. Уолдо беше прав. Колкото и да пищи, никой нямаше да я чуе. Трябваше да запази самообладание, докато разбере какво смята да прави Уолдо.

— Какво ще правиш?

— Скоро ще разбереш. Къде ти е наметалото?

Забеляза го увиснало на една кука. Взе го заедно с един копринен шал, който намери да се търкаля наоколо. Рейвън едва можа да се запита какво ще прави, когато той повдигна брадичката й и натъпка шала в устата й.

— Сега няма да ти слушам крясъците — каза той, изправи я на крака и я уви с наметалото.

Без да обръща внимание на задавените викове на Рейвън, той дръпна качулката на главата й и я метна на рамо като чувал с жито. Рейвън виждаше само краката му, когато той отвори вратата и надникна в коридора.

— Пусто е — изкикоти се Уолдо, слизайки по тясната каменна стълба. Рамото му се забиваше в стомаха й и тя издаде тих стон, когато се блъсна в него. Опита се да го ритне, но той я държеше здраво за краката.

Залата беше празна. Тревогата се превърна в паника, когато Рейвън разбра, че всички, дори и слугите, са в двора и се борят с огъня. Уолдо бързо прекоси залата и отвори вратата. Рейвън усети прилив на студен въздух и я обхвана ужасен страх. Уолдо щеше да я отвлече, без никой да й помогне. Рейвън вдигна глава и видя хора, които бързаха между кладенеца и горящите постройки, прекалено загрижени за пожара, за да ги забележат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Черният рицар»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Черният рицар» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Кони Мейсън - Лъвското сърце
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Лъвът
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Насила оженена
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Викинг
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Страст и омраза
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Дръзка любов
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Танцуващият дявол
Кони Мейсън
Кони Мейсън - Пиратът принц
Кони Мейсън
Отзывы о книге «Черният рицар»

Обсуждение, отзывы о книге «Черният рицар» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x