Кони Мейсън - Черният рицар

Рейвън дъвчеше замислено едно сочно парче печено еленско, което Дрейк беше сложил в чинията й и насочи вниманието си към Дъф и милейди Уила. Седнали един до друг, те като че ли бяха намерили общи теми за разговор и бъбреха оживено. За разлика от Дрейк, който плашеше Уила, Дъф май беше успял да привлече вниманието й. Рейвън съзнаваше, че Дъф е хубав и скромен младеж, освен когато Уолдо го караше да прави неща, които бяха против собствената му природа.

Рейвън беше доста изненадана, когато Дъф дойде при нея и я помоли да му прости. Изказа съжалението си, че я е накарал да се съгласи на брак, който я ужасява, и се закле, че никога вече няма да направи нещо, с което да й навреди. Помириха се сърдечно и Дъф й каза, че винаги е добре дошла в Чърк, че ще я защитава, ако реши да се постави под негово покровителство, бягайки от Уолдо.

Рейвън подозираше, че Дъф ще стане съвсем друг човек без зловредното влияние на Уолдо, като че ли милейди Уила вече беше открила добрите му качества. Тя се усмихна на мисълта, която току-що й хрумна. Дъф нямаше годеница, нито пък, доколкото тя знаеше, някаква любовница. Беше две години по-голям от нея и отдавна му беше време да се ожени. Когато видя как милейди Уила се изчервява от един дързък комплимент, Рейвън се оживи.

— На какво се усмихваш? — запита я Дрейк, като се наведе до ухото й.

— Погледни Дъф и милейди Уила — отговори Рейвън. — Явно много се харесват.

Дрейк погледна към двамата и се усмихна.

— Мислиш ли, че милейди Уила харесва Дъф повече от мене?

— Надявам се. Може би ще я попитам кого предпочита. Вярвам, че кралят иска тя да бъде щастлива, а Дъф има нужда от жена.

Той я погали с поглед.

— Винаги съм знаел, че си умна.

След обяда кралят се затвори отново с двамата свещеници и Дрейк отиде да се упражнява с рицарите си. Уолдо отиде, както каза, да подремне, а Дъф се присъедини към Дрейк.

Рейвън причака милейди Уила на излизане от залата.

— Може ли да поговоря с вас, милейди Уила?

За миг тя помисли, че милейди Уила ще откаже, и с облекчение чу утвърдителния отговор на дамата:

— Много добре, милейди Рейвън. За какво искате да говорим?

Рейвън я поведе към едно усамотено място до огнището.

— Брат ми изглежда доста увлечен по вас.

— Вашият брат е джентълмен. Той не ме плаши като…

— Като Черния рицар — довърши изречението й Рейвън. — Защо искате да се омъжите за Дрейк, ако не го харесвате?

— Трябва да се подчиня на краля — каза Уила. — Но не знаех, че Черният рицар ще бъде такъв… стряскащ мъж. Толкова мъжествен. — Тя деликатно вдигна рамене. — Надявах се да е някой като… лорд Дъф. Но ще се подчиня на моя крал и ще се постарая да бъда добра съпруга на лорд Дрейк. Вие имате ли намерение да заминете с брат си? Този брак няма да ми е по душа, но няма да позволя съпругът ми да има любовница.

— Може би този брак няма да е по душа и за Дрейк — предположи Рейвън. — Той няма да се откаже от мене, вие го знаете. Ако предпочитате Дъф, както допускам, би трябвало да известите краля за това свое предпочитание. Дъф е също толкова добра партия, колкото и Дрейк. По-добра в известно отношение, защото няма любовница. Потеклото му е също толкова безупречно, освен това е и богат.

— Лорд Дрейк сега е по-богат, откакто стана и граф — каза замислено Уила. — Съчетанието ще е добро.

— Готова ли сте да отговорите на невероятните способности на Дрейк за забавления в леглото? — запита Рейвън. — Той е чувствен и изкусен любовник.

Уила побледня.

— Вече го осведомих, че щом забременея, няма да го допускам в леглото си. И че той ще прави това отново само ако желае повече от едно дете.

Рейвън се сдържа да не се изсмее в лицето на Уила.

— Мога да си представя какво е казал.

— Толкова ли е ненаситен? — запита Уила, явно потресена. Рейвън се надяваше Уила да размисли върху перспективата да се омъжи за Дрейк.

— Да, но това не е лошо нещо.

Уила направи гримаса.

— Няма да ми хареса.

— Тогава ви предлагам да насочите другаде погледа си. Може би върху лорд Дъф. Той е мъж, който ще уважава вашите желания. Не се заблуждавайте, Дъф не беше винаги добър брат за мен. Уолдо го отклоняваше от пътя му. Но Дъф ми се извини и аз искрено вярвам, че има намерение да промени живота си. Вие сте точно жената, от която той има нужда, за да го пази да не се подвежда по безскрупулни хора като Уолдо.

— Наистина ли мислите така? — запита обнадеждена Уила. — Лорд Дъф като че ли ме харесва. И останах с впечатлението, че е мъж, който няма да бъде прекалено взискателен.