Кони Мейсън - Черният рицар

— Ела, не можем да говорим тук — каза Дрейк и я дръпна към стълбите.

Двамата не продумаха и дума чак докато не влязоха в стаята на Рейвън и Дрейк затвори вратата зад гърба си.

Дрейк разтвори ръце и Рейвън се втурна в прегръдките му.

— Мразя го, Дрейк, наистина го мразя. Ще умра, ако трябва да остана негова жена. Къде ще ме заведе да живея? Еър вече не е негов дом.

— Навярно майката на Уолдо му е оставила малкото си имение близо до Йорк. Няма да остане без пукната пара. Не се тревожи. Заклевам се, че никога няма да те има. Независимо какво ще реши Едуард, ти си моя.

Ръцете му погалиха корема й.

— Моето дете — каза той покровителствено.

— Твоето — потвърди Рейвън.

Тогава той запечата клетвата си с целувка. Малко я пусна и отстъпи назад.

— Дългът ме зове, скъпа. Опитай се да не се тревожиш. Вярвам, че кралят ще вземе правилното решение.

Дрейк не обичаше да оставя Рейвън сама, но управлението на замъка беше сложна и изискваща време работа, особено щом тук беше и кралят. Когато стигна в залата, намери капитана на стражата, който чакаше да говори с него.

— Милорд, капитанът на стражата на сър Уолдо желае да поговори с вас. Чака ви при решетката.

— Знаеш ли какво иска? — запита Дрейк, озадачен от новия обрат на събитията.

— Не, но твърдо настоява, че трябва да говори лично с вас.

— Много добре — каза Дрейк и побърза нататък. Сцената, която го посрещна при решетката, съвсем го смая. Наредени зад капитана си, когото Дрейк веднага разпозна като сър Хю, чиито тайно донесени храна и вода му бяха помогнали да оцелее в тъмницата на Чърк, Дрейк видя цялата войска на Уолдо. Решетката се вдигна и Дрейк пристъпи напред.

— Какво става тук, сър Хю?

— Много просто, лорд Дрейк — обясни сър Хю. — Искаме да се закълнем във вярност на Черния рицар, новия господар на Еър.

Като по даден знак всички мъже коленичиха пред новия си господар.

Дрейк погледна към морето от предани лица и в гърлото му се надигна задавен стон. Никога не му беше идвало на ума, че един ден ще внушава такова уважение, каквото днес му засвидетелстваха тези мъже.

— Откъде разбрахте?

— Вестта се разнесе като горски пожар. Преди малко научихме. Говоря от името на всички присъстващи. Предлагаме ви своята вярност, лорд Дрейк ъф Еър и Уиндхърст.

Той падна на едно коляно и поднесе ръката си с обърната нагоре длан. Дрейк положи крака си в нея.

— Станете — заповяда Дрейк. — Приемам вашата лоялност.

— Какви са заповедите ви, милорд? — запита сър Хю, като се изправи.

— Останете тази нощ за празненството. На сутринта отведете войската в Еър, за да пази владението ми от грабители. Кажете на иконома да ме очаква в най-скоро време, за да огледам имението си, а също така осведомете управителя, че възнамерявам да прегледам книгите заедно с него, когато ида там.

— Какво е това?

Уолдо се появи зад гърба на Дрейк, невероятно разгневен.

— Дойдох да говоря с хората си. Защо ти им даваш заповеди? Нямаш право да ги командваш.

— Те вече не са твои хора — каза Дрейк. — Аз съм новият господар на Еър. Всеки тук присъстващ войник ми се закле във вярност.

— Всеки ли? — усъмни се Уолдо, явно объркан.

— Да всеки. Наредих им да се върнат в Еър. Уиндхърст не може да приеме толкова много войници.

— Почакай! — извика Уолдо към сър Хю. — Заповядвам ти да останеш!

— Сега ние служим на Черния рицар — отговори сър Хю. — Лорд Дрейк е достоен господар, ще му служим добре. Вече не сме под ваше командване.

След като изрече това, сър Хю отдаде чест на Дрейк и поведе хората си към лагера.

— Ще ми платиш за това, Дрейк — изсъска Уолдо. — Мислиш, че сега всичко е твое, но остана Рейвън. Нищо не може да промени факта, че тя е моя съпруга. — Гласът му трепереше в заканителни нотки. — Можеш да я имаш единствено мъртва. Помисли за това, сър Копеле.

Обърна се рязко и се отдалечи. Ако Дрейк беше видял заплашителното изражение на Уолдо, щеше още там да го убие, защото в очите на злодея се четеше ясното му намерение да си отмъсти на двамата, които най-много мразеше на този свят.

По обяд залата беше препълнена. Кралят изглеждаше изнервен, когато се появи заедно със свещениците, и Рейвън се запита дали Едуард вече е взел решение. Тя седна до Дрейк на главната маса, опитвайки се да запази спокойствие, въпреки че се тревожеше. Почувства как Уолдо злобно я наблюдава и не посмя да погледне към него. Той не беше поканен да седне на главната маса и това я зарадва, но зложелателният му поглед се спираше върху нея твърде често и това не й позволяваше да запази присъствие на духа.