Ким Робинсън - Айсхендж

Седях прегърбен над тази снимка поне половин час. Не знам за какво си мислех, главата ми беше съвсем празна. Струваше ми се, че сънувам. Точно такова нещо бих очаквал да ми се присъни. Но колегите ми обсъждаха оживено в съседната зала и ме връщаха към действителността.

Петрини потропа с юмрук по масата.

— Моля ви за тишина! Имам още новини за вас. Очевидно е, че тази изследователска група не е първата, стъпила някога на Плутон. Не се съмнявам, че са преживели ужасен шок! Както и да е, опомнили са се бързо и са изпратили информация заедно със снимките. Обектът е разположен точно на географския северен полюс на планетата. Кулите, съставящи пръстена, са направени от воден лед. На брой са шестдесет и шест, една от тях е паднала и се разчупила. На друга има надпис. — Настъпи пълна тишина. — Джеферсън от университетската библиотека в Александрия установи, че надписът е на санскрит. Знам, знам какво ще питате! Не чакайте обяснения от мен. Някой си е направил хубава шегичка на онази планета. Надписът представлява два глагола и няколко черти. И двата глагола означават приблизително „да тласнеш още по-напред“. А чертите образуват проста аритметична прогресия — две, пак две, после четири и осем.

— Две хиляди двеста четиридесет и осма — обадих се аз. — Годината на смутовете.

Мигновено в паметта ми изплува откъс от дневника на Ема. Влязла в каютата на Давидов, заварила го заспал, а на бюрото му намерила някакви чертежи…

Петрини вдигна рамене.

— Ако допуснем, че тези черти обозначават дата според нашия календар. Но при оскъдните данни засега не бих прибързвал със заключенията.

Едва го чувах.

— Откъде ни препредават информацията, която изпраща експедицията?

— От Бъроуз. От космическия център на университета.

— Ще отида там и ще предам няколко въпроса, ще прегледам и всичко, което изпращат.

— Но защо?

— Ще се върна колкото може по-скоро.

Извиних се на колегите си и излязох. Някои ме зяпнаха озадачено, но това не ме притесни. Нека си мислят каквото искат.

„Това бяха схеми, няколко варианта на едно и също нещо… окръжност или нещо подобно… сплескана от едната страна окръжност. Около нея под различни ъгли бяха разположени малки триъгълници, защриховани с молив… С нещо трябва да оставим следа в този свят, да покажем, че въобще сме били някога тук…“

Може би, повтарях си, може би това откритие на Плутон, стъписало ме до смайване, разтревожило ме до полуда, все пак щеше да ми послужи много по-добре, отколкото бях способен да си представя. Май съвсем не беше толкова ненавременно, колкото си мислех в онова разкопано подземие.

Лагерът

Планетарният инспекторат ми отказа разрешение да напусна Нов Хюстън, затова се обадих на Бодила.

— Имаш нужда от помощ, а? — подхвърли той веднага.

— Да.

— Гледа ли моята пресконференция?

— Гледах я. Ти сам ли си написа речта?

— Не.

— Така си и мислех. Съзнаваш ли колко лъжи бяха вмъкнати в нея? Или ти е все едно?

— Нима имаше лъжи?

— Ясно. Все едно ти е. Щеше да прочетеш всичко, което ти бутнат в ръцете. Това е участта на всеки новак в Комитета. Отвратително!

— Ти май щеше да ми искаш услуга?

— Е… да.

— Ще си помисля. Разочарован съм, че не си харесал моето малко представление.

— „Представление“ е най-точната дума. — Ето, пак не можах да се сдържа! — Но номерът няма да мине, да знаеш. Лебедян и останалите вече разкъсват на парчета вашите измислици, както и всички отчети на Инспектората за находките в Нов Хюстън. Бодил, не можете да се преструвате, че не е имало фалшификации на историята. Твърде много противоречия и несъвпадения излязоха наяве. Намереното от нас тук отрича напълно казаното от Шей за нападението на града. Ако искаш, провери пак в доклада на Комисията Еймз.

— Непременно, Хялмар — засмя се Бодила.

— Гледай да не забравиш! Ако оставим настрана гнусната наглост на тези увъртания, изглеждаш глупаво, когато изпълняваш такива поръчения. Така собствената ти позиция отслабва, защото като говорител те свързват с лъжите, които си изрекъл. Ще ти се отрази зле на кариерата. А този път няма да се измъкнеш сух от водата. По-добре обясни на своите шефове положението и се опитайте да измислите нещо по-умно.

— Благодаря за урока по държавническа мъдрост — изрече той присмехулно.

— Готов съм да го разменя срещу едно пътуване до Бъроуз — озъбих му се аз. — Искам да науча повече за тази щуротия на Плутон.

— Чудесна загадка, нали? Всички в Бъроуз само за това говорят. Каква е истината според тебе?