Ким Робинсън - Айсхендж

Само след седмица при нас дойдоха повече от десет репортери и студентите ги водеха в Копиевидния каньон да разгледат колата, вече освободена от глината и преместена встрани от свлачището. Показваха я по всички холовизионни канали. Следях това оживление с голямо любопитство. Обществената информационна служба не пречеше репортажите да бъдат излъчени и аз се питах какво ли означава това. Шефовете на Сатарвал не правеха официални изявления относно находката и не знаехме какво се опитват да измислят. А аз за кой ли път отговарях на въпросите на журналистите:

— Да, някои от нашите находки противоречат на изводите на Комисията Еймз. Не, не мога да ви дам изчерпателно обяснение за това. Да споделя предположенията си ли? Сигурно сте по-способни от мен да предлагате необосновани хипотези.

Скоро репортерите се отправиха към Бъроуз, за да се вкопчат в самия Еймз, но той отказа всякакви коментари. Комитетът и всичките му подкомисийки мълчаха. И все пак, щом поначало разрешиха експедицията, сигурно бяха помислили как да се справят и с подобна находка. Изчаквах, за да видя какво ще предприемат.

Сатарвал подхвърли копието от дневника на бюрото ми.

— Имала е лошия късмет да се забърка с безнадеждни глупаци.

Усмихнах му се.

— Същото може да се каже и за вас. — Опитвах се да прикрия ликуването си, но май не успях. — Нали се убедихте, че е имало съюз „Уошингтън-Ленин“, който се е борил срещу такива като вас.

Лицето му се разкриви.

— Както и да са се наричали, били са убийци.

След няколко дни му съобщиха да се върне в Бъроуз. Всички полицаи с него също си събраха нещата и тръгнаха накуп с последните коли, откарали репортерите. Не знам как журналистите са успели да се възползват от неочакваната възможност. Не отидох да изпратя заминаващите.

Скоро получихме съобщение, че аз и Петрини сме назначени за съдиректори на експедицията. Нито дума повече за Сатарвал. Едновременно с това научихме, че в Бъроуз ще има официална пресконференция. Събрахме се пред холоприемника в голямата палатка. Петрини ми стисна ръката.

— Сега заедно ще ръководим разкопките, както трябваше да е от самото начало.

— Предстои ни още много работа — промърморих аз и той май прие думите ми сериозно.

Говорител на комитета беше Бодила. Постарах се да седна най-отзад в палатката, защото се почувствах неудобно под погледите на колегите си.

Както винаги в общуването си с журналистите, Бодила беше невъзмутим и чаровен, а на тях това много им харесваше. Сведе поглед към поставката с листовете пред себе си и си придаде строго изражение. Строен среброкос мъж, облечен в извънредно скъп сив костюм. На всяко кутре и по ушите си имаше малки сребърни халки. Остър нос, гъсти вежди, тъмносини очи.

Първо прочете официалното изявление.

— Скорошните находки по време на разкопките в Нов Хюстън са вълнуващ и трогателен принос към знанията ни за един от най-тревожните периоди в марсианската история. Месеците през 2248 година, които наричаме смутовете, са били време на трагедии и героизъм. А историята на обсадения град и неговите храбри защитници е вдъхновяваща за всички, които обичат Марс. Мъжете и жените от Нов Хюстън са се борили за правата и свободите, приемани днес от нас като нещо естествено и обичайно. Отчасти и на тяхната саможертва дължим всички блага, на които се радваме сега. Изразяваме възхищението си към компетентните и опитни археолози от Планетарния инспекторат и от университета за техните исторически открития.

Той се взря право в камерите — знаеше, че и аз го гледам в момента и искаше да ме разтърси с подигравателната си усмивчица.

Първа се обади една жена:

— Господин Селкирк, а новите находки, особено доказателствата, че е имало съюз „Уошингтън-Ленин“, не противоречат ли на изводите в доклада на Комисията Еймз за смутовете?

— По никакъв начин — жизнерадостно отвърна Бодила. — Ако прочетете отново доклада на Комисията Еймз… — той направи пауза, за да отзвучи смехът на хората в залата, — …ще намерите заключение, че е имало добре организирани бунтове срещу законните власти на Марс, по време на които водеща роля са играли екипажите на руските миньорски кораби. Комисията не е успяла да установи името на организацията, но находките в Нов Хюстън потвърждават изводите й. Изтъкнати историци като Хироко Накаяма и Хялмар Недерланд от много години се опитват да посочат кои са били водещите фигури в смутовете. Всъщност именно Недерланд се е натъкнал на така наречената кола на спасението близо до Нов Хюстън. Други историци пък изясняваха връзката между смутовете и реформите в управлението на Марс през следващия век.