Ким Робинсън - Айсхендж

По усмивката й се уверих, че съм познал. Бе изпитала онова, което и аз щях да преживея на нейно място. Разбрах я и се постарах да й помогна. Не знам дали имам по-слабо развити способности от обичайното в разбирането на другите хора. Подозирам, че е така. Толкова рядко ми се случва само да погледна нечие лице и да се досетя какво чувства този човек! Въодушевлението разцъфтя в мен, аз сграбчих ръката на Хана и я стиснах. Дори при вида на разговарящите малко по-нататък Петрини и Сатарвал не загубих нищо от чудесното си настроение. Върнах се в общата зала и започнах да обикалям всички, надничах над раменете им, поздравявах студентите за добре свършената работа и около мен сякаш се разнасяха вълни от усмивки и смях. Стиснахме си ръцете и с Макнийл, който упорито попълваше каталога. Зад него семейство Клезърт се бяха надвесили над маса, потънали в четене на един от бележниците.

— Все едно да четеш дневника на Скот — промълви Клаудия.

Сатарвал се върна в залата и аз отидох при него.

— Нали разбирате, че този материал разобличава опита на Комисията Еймз да укрие истината — подхвърлих му дружелюбно. — Еймз, както и мнозина от свидетелите, е още на държавна служба. Ще трябва да им бъдат зададени най-различни въпроси.

„И от отговорите нечия глава може да се търкулне на пода!“, искаше ми се да добавя. Сатарвал ме изгледа хладно и в този момент Петрини застана до нас.

— Според нас — започна той и току се оглеждаше към Сатарвал, за да провери дали прокарва правилната линия, — макар бунтовниците в Нов Хюстън да са се смятали за част от по-голяма организация, все още е под съмнение тезата, че е била подготвяна общопланетна революция. Особено като си припомним множеството доказателства в полза на обратното твърдение, съдържащи се в доклада на Комисията Еймз.

Но този път Петрини само успя да ме разсмее. Твърде щастлив бях, за да обръщам внимание на подобни безсмислици.

— Хора като вас все се опитват да извъртят нещата в своя полза. Но докога ли ще успявате?

Обърнах им гръб и пак се заех с работата. Бил Стриклънд подреждаше копията от документите според указанията на Макнийл. Нещо го безпокоеше. Погледна ме и каза:

— Би трябвало да сканираме отново целия южен склон в Копиевидния каньон. Може би сме пропуснали още нещо.

— Добре, заеми се с това.

До лакътя му видях малкия бележник с пластмасови корици, който намерих в кабината на колата. Обзет от любопитство, взех бележника. Съвсем бях забравил за него и сега исках да го прегледам. Но Макнийл ме попита къде според мен би било най-уместно да изпратим копията и малко поумувахме над това.

— Хироко Накаяма и Аня Лебедян много ще им се зарадват — казах накрая.

После и Калинин поиска да обсъди с мен няколко въпроса за колата. Хапнахме на крак. Обаче и Хана настояваше да погледна една от картите на града, според която таверната до енергостанцията е била квартален център на съпротивата. Изнизаха се няколко часа и едва когато всички си легнаха, останахме аз и Макнийл. Можех вече да седна с бележника пред себе си.

— Имате ли копия от него? — обърнах се към Макнийл.

— Няколко.

Отворих мръсносинята корица. Първата страница беше празна, а от втората нататък всичко бе изписано със старателен, остър почерк.

„На първия признак на бунта се натъкнах, когато доближихме първия астероиден пояс. Разбира се, тогава не съзнавах значението му. Беше всичко на всичко една затворена врата.“

Погледът ми се плъзгаше бързо по редовете.

— Ема Вайл — промърморих към Макнийл. — Чувал ли сте това име?

— Дали не е във връзка с Хелас? — отвърна той, без да вдигне глава. — Май е участвала в планирането на първия град над резервоара. Доста отдавна работих по ремонта на канализацията там. За онова време добре са си свършили работата. Доколкото си спомням, изчезнала е през периода на смутовете.

— Е, сега я намерихме. Тук пише, че е била в един от миньорските кораби.

— Ами тогава как е попаднала тук?

— Още не знам.

Макнийл дойде при моята маса.

— Къде има дубликат на този бележник?

Засмях се.

— Наистина ли чух тези думи от устата на Макнийл?

Зачетох се отново, а той намери копие на бележника и седна наблизо.

Значи Марсианският космически съюз е организирал своя малка революция и под прикритието на по-голямото въстание на Марс тези хора са откраднали три миньорски кораба, за да построят звездолет…

— Ето какво е станало с онези руски кораби — измънках изумено. Макнийл бе прочел достатъчно, за да кимне. — Знаехте ли нещо за този Космически съюз?