Нелсън Демил - Школа за магии (Книга първа)

Мъжът огледа внимателно лицето на Фишър, после снимките в паспорта и визата му — точно както бе направил преди това и полицаят.

— От Смоленск ли идвате? — попита той най-после.

— От Кънектикът.

— Но току-що сте пристигнали в Москва от Смоленск, нали?

— О, да.

— Шофирали сте през провинцията по тъмно.

— Не.

— Но нали казахте, че току-що сте пристигнали в Москва? От два часа е тъмно.

— Не съм казвал, че току-що…

— Видели са ви да минавате покрай арката.

— О… там ли свършва градът?

— Какво правите в тая част на града?

— Туризъм.

— Да? Ходихте ли вече в хотела си?

— Не. Реших просто малко да покарам из…

— Моля ви, не лъжете. Това само влошава положението ви. Шофирали сте в провинцията по тъмно.

— Да — Фишър се взря по-внимателно в мъжа. Беше на около 40 години, носеше кожено палто и черна кожена шапка, най-вероятно от самур. Не изглеждаше нито дружелюбен, нито враждебен, просто любопитен. Фишър добре познаваше този тип хора. — Тръгнах доста късно от Смоленск.

— Така ли? — Мъжът погледна пътния лист на Фишър. — Тук пише, че сте напуснали офиса на Интурист в 13,50.

— Изгубих се.

— Къде?

— При Бо… при Можайск.

Мъжът гледаше вторачено Фишър и Фишър също го гледаше вторачено. „Майната ти, Борис.“

— Обяснете ми.

— Изгубих се, нали разбирате?

— Какво видяхте в Можайск?

— Катедралата.

— Къде се изгубихте? Вътре в катедралата ли? — добави иронично мъжът.

Страхът на Фишър се замени с раздразнение.

— Да се изгубиш, значи да не знаеш къде си.

Неочаквано мъжът се усмихна.

— Да. Точно това означава да се изгубиш. — Той като че ли се замисли. — Та така значи, а?

Фишър мълчеше. Помисли си, че може би няма право да мълчи, но не искаше да се заплита повече в лъжите си.

Мъжът задържа изпитателния си поглед върху Грег Фишър, после му кимна да го последва. Минаха зад колата, той отключи багажника и вдигна капака. Слабата лампичка в багажника освети някои от нещата вътре — резервни части, смазочни масла и почистващи препарати. Мъжът вдигна метална кутия с гланц „Рейн Данс“, огледа я и я остави обратно.

Фишър забеляза, че жителите на Москва съвсем незабележимо забавяха колите си, но не спираха и не се заглеждаха — за пръв път през последните две хиляди километра понтиакът не спираше уличното движение. Внезапно осъзна истинския смисъл на думите „полицейска държава“.

Двамата униформени полицаи се бяха надвесили над задната седалка и оглеждаха багажа му и чувалените торбички с плодове и зеленчуци.

— Какво означава това?

Фишър се обърна към цивилния:

— Кое?

Мъжът посочи надписа на колата.

— Понтиак — отговори той.

— Да?

— Името на автомобилната компания — Загубеняк такъв! — Дженерал Мотърс. Мисля, че е индианска дума или нещо подобно. Разбрахте ли? Вождът Понтиак.

Мъжът нямаше вид на разбиращ. Той се взря в табелката с инициалите на Щатите — метален кръг в червено, бяло и синьо с американското знаме, която Фишър бе задължен да си купи в Брест. Мъжът посочи с пръст кръга и на Фишър му се стори, че жестът бе малко циничен и целеше да го обиди. После цивилният посочи надписа на предницата:

— Ами това? Транс Ам?

— Транс — през, Ам — Америка.

— През Америка, така ли?

— Да, точно така.

— През Русия — мъжът отново се усмихна и Фишър забеляза, че това не бе дружелюбна усмивка. После пристъпи към шофьорското място и опипа седалката.

— Кожа, а?

— Да.

— Колко струва?

— А… около осемнайсет хиляди долара.

— Седемдесет — осемдесет хиляди рубли.

Фишър забеляза, че мъжът пресметна доларите по курса на черния пазар, а не по официалния.

— Не. Петнадесет хиляди — отговори Фишър.

Мъжът се намръщи.

— Вие капиталист ли сте?

— О, не. Аз съм бивш студент. Навремето слушах лекции по съветска икономика. Чел съм Маркс и една книга — „Червеният изпълнителен комитет“. Изясних си някои неща.

— Маркс?

— Карл Маркс. И Ленин също. Доста се интересувам от Съветския съюз.

— Защо?

— О, за да опозная съветските хора. Първата социалистическа държава в света. Впечатляващо е. Гледали ли сте „Червените“? С Уорън Бийти?

Мъжът се обърна и отиде при двамата полицаи, които бяха застанали на тротоара. Разговаряха около пет минути. После високият цивилен се върна.

— Нарушили сте закона, според който шофирането в провинцията по тъмно е забранено. Това е много сериозно нарушение за един чужденец.

Фишър мълчеше. Мъжът продължи: