Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Не вярвах, че зхиррзхианци могат да разговарят така — обади се Петнайсети иззад рамото на Върховния.

— Приказвайте каквото ви хрумне, но говорител Цвв-панав определено има усет за драматизъм — засмя се Четиринайсети, застанал досами вратата. — Напомня ми за един говорител на Дхаа’рр, когато аз бях Върховен вожд.

— Обзалагам се, че точно него е взел за пример — тросна се Върховният, докато затваряше капака на кутията с фссс-органа. — Колко старейшини има отвън?

— Осемнайсети е на пост — успокои го Четиринайсети.

— Но защо според вас говорителят трябва да го чакат старейшини?

— Ами те са свидетели — обясни Върховният. — Говорител Цвв-панав се е нуждаел от някой, който да свидетелства, че е донесъл фссс-органа на Прр’т-зевисти в личните ми покои, но не го е изнесъл, тоест, че органът е останал при мен.

— И с каква цел?

— С цел да обвини Върховния за всяка нанесена щета — намеси се Осемнадесети. — Бяхте прав, Върховни вожде, отвън имаше петима, прикрити в сянката. По молба на говорителя те извършиха доста обстойно обследване на дрехите му.

— Невероятно — промърмори Четвърти. — Той наистина ли е толкова глупав да смята, че ще унищожите улики, оставени във ваше притежание?

— Едва ли — поклати глава Върховният, докато отваряше чекмеджето на бюрото си, за да прибере кутията. — По-скоро възнамерява тайно да отмъкне органа и да го унищожи.

— Което е напълно в стила му — съгласи се Петнадесети. — Освен това създава известна симетрия с начина, по който ние го заловихме и шантажирахме заради кражбата на фссс-органа.

— Действително — кимна в знак на съгласие Осемнадесети. — Отсега нататък ще ви е нужна тройна охрана на личните покои.

Върховният размърда подразнено език. Водеше се война за оцеляване, всички зхиррзхиански плацдарми бяха изложени на постоянна опасност, а една щурмова флотилия бе в готовност да подхване изненадваща атака срещу наблюдателно-разузнавателната станция на хората-завоеватели на Формби. Сега не беше време за политически игри.

— Охраната няма да е достатъчна — обърна се той към всички. — Цвв-панав крие нещо под езика си. Какво е положението с обезопасената линия до Доркас?

— Все така безопасна — каза Осемнадесети.

— Отворете я — нареди Върховният. — Искам да разговарям с изследовател Трр-гилаг.

— Оттук — от личните си покои? — попита Осемнадесети намръщено. — Не е препоръчително.

— Нямаме друг избор — отвърна Върховният. — В такъв случай…

— Осемнадесети е прав — посочи Петнадесети. — Това помещение би трябвало да е изолирано за всички старейшини. Налага се да поддържаме тази измамна представа.

— Давам си сметка за това, благодаря ви — рече Върховният. — От друга страна, при случай като този…

— Тайната едва не бе разкрита вече веднъж — продължи Петнадесети, сякаш той не беше проговарял. — По време на управлението на Двадесет и втори.

— Спомням си — изръмжа Четвърти. — Двадесет и втори отвори линията оттук, а един старейшина, който подслушваше на другия край, отбеляза точния момент на началото на разговора. Оказа се, че по същото време Двадесет и втори е бил в покоите си…

— Давам си сметка за рисковете — прекъсна ги рязко Върховният, с надежда да преустанови разрастващата се дискусия. — Но при случай като този мисля, че рискът си заслужава. Цвв-панав има съюзници из целия Град на единството, както материални, така и старейшини. Опасността ще е много по-голяма, ако някой от тях подслуша разговора. Отворете линията.

— Както желаете — изсумтя Осемнадесети, който, изглежда, все още не беше убеден.

Той изчезна и се появи отново само след няколко удара.

— Линията е открита, Върховни вожде. Можете да започвате.

— Благодаря ви — кимна Върховният. — Изследовател Трр-гилаг, с вас говори Върховният вожд. Сам ли сте?

Осемнадесети кимна и изчезна, за да се появи пак след няколко удара.

— „Брат ми, командир Трр-мезаз и изследовател Клнн-даван-а са тук при мен — цитира той. — Да ги помоля ли да излязат?“

Върховният размърда език. Още нежелани свидетели, които след време можеха да им създадат неприятности. Но от друга страна, Трр-мезаз и Клнн-даван-а вече бяха въвлечени достатъчно надълбоко в тази история.

— Не, нека останат. Разговорът ще засяга и тях. Но се постарайте никой друг да не ни подслушва.

Този път паузата бе малко по-дълга.

— „Готови сме — докладва Осемнадесети най-сетне. — Трр-мезаз прати всички старейшини да огледат периметъра на плацдарма“.