Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Нещо подобно. Макс, какво става с помпите?

— Остава около една минута, командире.

— Точно колкото е необходимо на полковник Пембъртън да напусна кораба. Довиждане, полковник.

Нова серия от чувства пробяга по лицето на полковник Пембъртън. След 1.44 секунди тя се обърна и тръгна към вратата на контролната зала. Там спря за 0.61 секунди и погледна командир Кавана.

— Командире, ще ви призная, че се възхищавам на вашата семейна привързаност. Дори нещо повече — ако не знаех, че сте готов да рискувате кариерата си заради сестра си, щях да си помисля, че са ви програмирали зхиррзхианците. Неофициално: желая ви успех, официално — предполагам, че ще ви видя на трибунала.

Командир Кавана й отдаде чест.

— Надявам се, полковник.

Полковник Пембъртън напусна залата. Командир Кавана прибра пистолета под куртката си.

— Дръж я под око, Макс. Увери се, че напуска кораба, и внимавай да не направи някоя поразия по пътя.

И без това продължавах да следя движението на полковник Пембъртън.

— Слушам, командире.

Командир Кавана седна в пилотското кресло и си закопча коланите.

— Командире, склонен съм да се съглася с полковника. Поемате неразумен риск. Един разузнавателен кораб от Едо би могъл да прехвърли информацията чрез лазерна връзка до миротворците на Доркас.

— Само дето не вярвам, че на Едо ще го направят. Освен това, дори ако методът на Уилямс се окаже неподходящ, ти разполагаш с достатъчно гориво, от каквото те се нуждаят отчаяно. Дори само това си заслужава риска.

— Разбирам. — Полковник Пембъртън вече беше на приземното ниво.

— Къде е полковник Пембъртън?

— Току-що излезе от клетката на асансьора и се отдалечава от кораба.

— Нека се отдалечи на седемдесет метра — не искам да пострада. Нито някой друг.

Огледах района с външните камери, но не засякох ничие присъствие.

— Давате си сметка, предполагам, за доста голямата вероятност Мелинда Кавана да не е преживяла зхиррзхианската атака?

Лицето на командир Кавана се изопна.

— Макс, зная го и без да ми го казваш. Но тя и Арик ме измъкнаха оттук. Длъжен съм да опитам.

— Но какво може да е намислил Арик?

— О, стига, Макс. Защо мислиш, че двамата с татко са изчезнали?

Отделих 0.05 секунди за този въпрос, но не можах да стигна до някакво логически значимо заключение.

— Да не искате да кажете, че те също може да са на Доркас?

— А къде другаде, след като Мелинда е в опасност?

— Предполагам, че този въпрос е реторичен. Но въпреки това няма солидни доказателства, че са постъпили така.

— Макс, познавам добре семейството си. Те ме измъкнаха от лапите на зхиррзхианците, сега сигурно се опитват да направят същото и с Мелинда. Готов съм да се обзаложа на пенсията си, че са там.

— Не се обзалагам, командире. А и ако попаднете под трибунал, ще изгубите право на пенсия.

— А казват, че полуразумните компютри нямали чувство за хумор — подсмихна се командир Кавана. — Пембъртън отдалечи ли се достатъчно?

Полковник Пембъртън беше на 82.74 метра от танкера.

— Да.

— Да потегляме тогава. — Семейството ми ме очаква.“

Човекът на име Доктор-Каван-а се върна отново в металната стая чак след като бяха изминали приблизително две пълни завъртания.

— Пак дойдохте — отбеляза Прр’т-зевисти; произнасяше човешките думи внимателно. — Аз бях започнала безпокои.

— Аз също съм малко обезпокоена — рече Доктор-Каван-а, след като затвори вратата.

В продължение на няколко удара Прр’т-зевисти изучава лицето й. Лице на другоземец, с неясни и неразгадаеми чувства.

— Нямало ви дълго време — рече той, без да сваля очи от лицето й. — Да не случило нещо?

— Моят командир смята, че ме лъжете. Съмнява се, че имате връзка с вашия командир.

Прр’т-зевисти я погледна изненадано.

— Но аз не ви лъже — възрази той. — Защо вашият командир смята така?

— Защото вашият командир атакува едно място, за което не би трябвало да знае.

— И защо не би трябвало да знае? — попита Прр’т-зевисти. — Да не скрито от старейшините?

Доктор-Каван-а завъртя глава.

— Съжалявам. Исках да кажа, че не е трябвало да знае за (неразбираемо) на това място.

Прр’т-зевисти млясна развълнувано с език.

— Не познава думата, онази преди „на това място“.

— Означава предназначение или причина.

Прр’т-зевисти побърза да прибави думата в постоянно нарастващия си човешки речник.

— И защо ваш командир смята, че действия на зхиррзхианци в този район има някакво значение? Командир Трр-мезаз вижда много и любопитен за всичко.