Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Чудесно. — Командир Кавана въздъхна. — Прехвърли информацията върху няколко карти. Необработените данни, твоя анализ, екстраполациите — всичко.

Той млъкна в продължение на 1.05 секунди и стисна устни.

— А след това приготви танкера за излитане.

Започнах да прехвърлям информацията върху картите и същевременно се заех с предстартовата подготовка на танкера. Освен това наблюдавах лицето на полковник Пембъртън и установих, че придобива напрегнат израз.

— Отивате ли някъде?

— В интерес на истината — да.

— Без да се сбогувате?

— Сама признахте, че нямате намерение да ме оставите на мира. Че дори не знаете как бих могъл да ви докажа благонадеждността си.

— И смятате, че самоотлъчването ще ви помогне да се реабилитирате?

Приключих със записа на картите и ги изтеглих от записващото устройство. Командир Кавана погледна за миг към него и отново насочи вниманието си към полковник Пембъртън.

— Полковник, нямам време да си играя на психологически игрички. Може би най-сетне открихме как да удряме здравата зхиррзхианците. Възнамерявам да направя един опит.

Полковник Пембъртън присви очи.

— А какво ще е мнението на Миротворческото командване?

— Какво да им е мнението? Те ще получат своето копие от резултатите — затова са тези карти. Хайде, вземете ги.

Полковник Пембъртън се приближи бавно към записващото устройство и извади картите.

— Но какво възнамерявате да направите? Да не смятате да се изправите с този танкер срещу някой боен зхиррзхиански кораб?

Командир Кавана лекичко се подсмихна.

— Ни най-малко. Нито пък се опитвам да докажа нещо. Макс, колко време остава до старта?

Проверих как тече подготовката.

— Всички критични компоненти са проверени. Необходими са ми три минути, за да херметизирам нагнетателните помпи. Очаквам само вашата заповед.

Командир Кавана кимна.

— Имаш я, Макс.

Полковник Пембъртън поклати глава.

— Командире, не бих казала, че сте избрали най-правилния път. Ще се превърнете в преследван от закона беглец и ще унищожите една блестяща кариера.

— Моята кариера едва ли е толкова важна. Макс, осведоми ме веднага щом помпите бъдат херметизирани.

— Разбрано, командире.

Полковник Пембъртън протегна ръка към командир Кавана.

— Командире… Фелиан… послушайте ме. — Гласът й бе тих, умоляващ. Анализът на изражението й показваше 87% вероятност за истинска загриженост. — Давам си сметка колко много искате да се махнете оттук и напълно ви съчувствам. Но каквото и да сте замислили, повярвайте ми, няма да постигнете нищо.

Командир Кавана се засмя.

— Ще видим.

В продължение на 3.66 секунди настъпи мълчание.

— Смятате да отнесете информацията на сестра си на Доркас, нали? — попита полковник Пембъртън.

Командир Кавана кимна. Забелязах на лицето му лека изненада.

— Много добре, полковник — имате шестица за точно попадение. Време е обаче да тръгвате. И пазете картите, които ви дадох.

— За това е цялата работа, нали? Смятате, че сестра ви трябва да получи информацията преди всички останали?

Лекото поруменяване на страните на командир Кавана намекна, че започва да се ядосва.

— Нека ви кажа нещо, полковник Пембъртън. Преди да потегля от Едо, прегледах архивите. Имало е една атака — една-единствена — срещу зхиррзхианската блокада около Доркас. И тя е приключила преди десет дни. Дори не са пратили разузнавателни кораби, за да проверят какво става там. Истината е, че Миротворческото командване ги е отписало.

Той посочи картите в ръцете на полковник Пембъртън.

— Може би има някакъв шанс да приложа тази техника. Заслужава си да си рискувам живота, за да дам този шанс и на тях.

Полковник Пембъртън се изпъна, което прибави още 1.98 сантиметра на ръста й.

— И ако не ви позволя?

Командир Кавана пъхна ръка под куртката и стисна дръжката на пистолета. Някъде по средата на това движение лицето на полковник Пембъртън се промени и аз изчислих 98% вероятност да е забелязала очертанията на оръжието под дрехата. Тя не направи никакъв опит да му попречи, докато командир Кавана изваждаше оръжието.

— Нямате избор, полковник.

Полковник Пембъртън кимна към пистолета.

— Нима очаквате от мен да повярвам, че възнамерявате да го използвате?

Командир Кавана се засмя. За разлика от предишната му усмивка, в тази имаше известна доза добронамереност.

— Разбира се, че очаквам. Аз съм човек, притиснат до стената.

— Разбирам. — Все още не долавях следи от страх в гласа й. — Искате да кажете, че след като съм заплашена физически, имам оправдание да се откажа от наблюдението върху вас и да ви позволя да излетите?