Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Напълно възможно — съгласи се Доктор-Каван-а. — Но моят командир смята, че не бива да рискуваме.

— Риск ще има, докато война продължава. Ваш командир приема това?

— Не зная какво приема, но смята, че вие сте шпионин.

Прр’т-зевисти втренчи поглед в лицето на другоземеца.

— А вие, Доктор-Каван-а? Вие какво смята?

И отново Доктор-Каван-а завъртя глава.

— Не зная. Ще трябва да го обмисля. Напълно възможно е да приемем, че не ни лъжете.

Прр’т-зевисти млясна с език, но този път от отчаяние. Човеците и зхиррзхианците бяха готови да се изтребват до крак и може би единствената надежда да се спре това безумие се възпрепятстваше от някакъв незначителен човешки военен командир. И какво толкова важно, в името на осемнайсетте свята, би могъл да научи тук?

— Как да докажа, че искрен? — попита той.

— Нямам представа — призна Доктор-Каван-а. — Съжалявам.

В продължение на няколко удара в металната стая се възцари тишина.

— Тогава какво правим? — попита я Прр’т-зевисти. — Как спрем войната?

— И това не зная. Но трябва да открием някакъв начин.

Тя се обърна и полукръглата врата се открехна точно колкото да се измъкне.

— Тръгвате ли? — попита Прр’т-зевисти.

— Трябва. Командирът ми нареди да не се навъртам край вас, докато не вземе решение.

— Но…

— Съжалявам, Прр’т-зевисти. Довиждане засега.

Тя прекрачи прага и вратата се затвори. А Прр’т-зевисти отново остана сам.

— Какви глупаци — промърмори той. — Какви безотговорни глупаци!

Думите отекнаха в главата му и бяха погълнати от тишината. Ето че всичко свърши. Сънародниците му го изоставиха тук, а сега човеците отказваха да приемат истината.

Което ги правеше дваж по-големи глупаци, защото с този отказ се обричаха на унищожение. Зхиррзхианските воини щяха да спечелят тази война, както и всички предишни. Но може би така им се падаше.

Той изплези ядосано език. Така им се падаше… и въпреки това не можеше да седи със скръстени ръце. Не и докато съществува надежда да спре войната. Някога и той беше войник — горд и непоколебим воин от клана Дхаа’рр. Истинските воини се бият само при самозащита.

Което означаваше, че все пак трябва да намери някакъв начин и да убеди Доктор-Каван-а и нейния командир, че говори самата истина.

И да се надява, че докато не успее, войната няма да се разрасне извън границите, в които би могла да бъде спряна.

Бронски поклати глава.

— Не зная, Кавана. Ако беше толкова лесно, би трябвало някой в Командването вече да се е сетил за това.

— Има немалка вероятност да го е направил — отвърна лорд Кавана, докато отново преглеждаше цифрите. След разрешението да ползва компютъра на Бронски най-сетне бе получил възможността да проучи идеята, която от известно време не му даваше мира. — Но кой знае? Може би в Командването сега се интересуват повече от материали с висок топлинен капацитет. Ако въобще се занимават с аблативни покрития.

— О, готов съм да се обзаложа, че работят над всичко — заяви Бронски, докато прелистваше различните графики на монитора. Спря и втренчи поглед в една хиперболична крива. — Тези филорастни листа наистина ли се държат по такъв начин?

— Повярвай ми — увери го Кавана. — Още при първите изследвания лабораторният екип е признал, че са идеален материал — здрави и същевременно гъвкави, с по-добър парамагнитен профил от този на слоунметалите.

— Да не говорим, че ги получаваме безплатно.

— Именно. — Кавана кимна. — Палисадските Алпи буквално гъмжат от тях. Мисля, че още първата изследователска група е пратила поне петнайсет хиляди екземпляра на Ейвън за допълнително проучване. Там пък на някого хрумнала идеята да ги подпали с фокусиран лазер и — хоп! — оказало се, че притежават разфокусиращ ефект.

— Но все пак — Бронски поклати глава — едно е да разфокусираш лъча на лабораторен лазер, друго — да повториш същия номер с големите бойни лазери на зхиррзхианците.

— Разбира се — съгласи се Кавана. — Но мисля, че все пак имаме една подходяща писта за изследване.

— Може би. — Бронски кимна неохотно. — Добре, оформете го като доклад и ще го пратим със следващия хиперкораб до Земята и Едо.

— Бригадире? — обади се Колчин. — Скоро ще се появим в системата.

— Благодаря. — Бронски се шмугна покрай Кавана и тръгна към контролната зала.

Кавана приключи с изчисленията и отиде в залата тъкмо когато Бронски се настаняваше в пилотското кресло.

— Надявам се, че ще се постараеш да действаме с максимална дискретност — заяви той.