Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Надявам се — рече Върховният и се обърна към четящото устройство. — Наистина се надявам.

След като Осемнадесети изчезна, в продължение на няколко удара в стаята се чуваше само тропотът на студения дъжд по прозорците.

— Не зная за вас — заговори накрая Трр-гилаг, — но на мен това ми прозвуча като заповед.

— Така си беше — потвърди мрачно Трр-мезаз. — Нещо се е случило на Оакканв. Или предстои да се случи.

— Може някой да е разкрил какво сме правили — подметна Клнн-даван-а. — И вече да пътуват насам.

Трр-гилаг си даваше сметка какво би означавало това за тях и за семействата им.

— В такъв случай ще трябва да ги изпреварим на финала — рече той. — По един или друг начин, но трябва да отнесем резена на Прр’т-зевисти в пределите на човешката крепост.

— Какво, в това време? — Трр-мезаз посочи с език бушуващата зад прозореца буря. — Никакъв шанс. Бурята се е разпростряла чак до планините. Опитаме ли да ги изкачим в подобно време, ще се въздигнем преждевременно в старейшинство.

— Дъждът все някога ще спре — посочи Клнн-даван-а.

— Но камъните ще все така мокри. Опасността няма да намалее.

Отново се възцари тишина. Трр-гилаг се загледа в стелещата се зад прозореца водна завеса. В ума му изникваха стотици планове, всеки по-налудничав и неизпълним от предишния. Да подхванат въздушна атака срещу човеците? Да изстрелят резена към планината в контейнер? Едва ли — не разполагаха с нищо, което да стреля чак дотам. Да го завържат на някое животно и да го пуснат из планината? Това пък направо беше нелепо. Да върнат пленника, сержант Яновиц, на хората, със скрит в дрехите му резен?

Тук пороят от идеи изведнъж секна. Сержант Яновиц…

Той изгледа останалите. Трр-мезаз продължаваше да рее поглед из стаята, но Клнн-даван-а бе усетила промяната в поведението му и го наблюдаваше внимателно.

— Да нямаш някоя идея? — попита тя.

— Да. — Едва сега и Трр-мезаз погледна към него. — Не ми харесва, но е може би единственият ни шанс. Стига да искаме да откараме там резена.

— Звучи интересно като начало — рече Трр-мезаз. — Ще пропуснеш ли драматичния увод, за да ни запознаеш с основната част? От дете е такъв — обясни той на Клнн-даван-а. — Все се надявах да порасте някога.

— Но явно не е — засмя се Клнн-даван-а. — Слушаме те, Трр-гилаг.

— Ще направим точно това, което направиха човеците-завоеватели със сержант Яновиц. Ще пратим някой под фалшив претекст в крепостта им и ще скрием резена в него.

— Брилянтно — рече Трр-мезаз. — Но има два малки проблема: как да попречим на човеците-завоеватели да свалят кораба му и как после да го измъкнем оттам?

— За първото предлагам да постъпим така, както направи техният командир — отвърна Трр-гилаг. — Ще пратим невъоръжен кораб, който да лети ниско и бавно. Що се отнася до втория… — Той направи гримаса. — Просто няма да го измъкваме. Подобно на сержант Яновиц, куриерът ще остане като пленник.

— Боях се, че ще предложиш точно това — рече Трр-мезаз. — За съжаление не мога да си позволя да губя войници.

— Зная — отвърна Трр-гилаг. — Затова пратеникът ще бъда аз.

Беше очаквал някаква реакция. Пълната й липса обаче го наведе на мисълта, че те вече са се досетили.

— Ще е опасно, Трр-гилаг — предупреди го Трр-мезаз. — Не знаем как ще постъпят с теб.

— Повярвай ми, братко, ако бях сигурен, че ще ме въздигнат в старейшинство, никога не бих се съгласил. Но имам предчувствието, че ще ме пощадят.

— А как стои въпросът е твоята теория? — припомни му Трр-мезаз. — Ще се изправиш срещу цяла група човеци-завоеватели, не срещу отделни индивиди.

— Но точно такава група позволи на Клнн-даван-а и някои от воините ти да напуснат безпрепятствено подземната зала — посочи той. — Това е много повече от обикновена биохимична реакция.

— Може да си останеш военнопленник до края на войната — настояваше Трр-мезаз. — Или да бъдеш въздигнат в старейшинство, ако Военното командване ми нареди да щурмувам крепостта.

Опашката на Трр-гилаг потръпна.

— Давам си сметка за това. Но съм готов да поема подобен риск.

Трр-мезаз изсъска ядно и погледна към Клнн-даван-а.

— Ще кажеш ли нещо, Клнн-даван-а?

— Какво мога да кажа? Сам виждаш, че вече е взел решение. А и си даваш сметка, че това е единствената възможност.

— Не съм съгласен — изръмжа Трр-мезаз. — Поне засега.

— Имаш съвсем малко време да измислиш нещо друго — рече му Трр-гилаг. — Ако до мръкване не родите някоя нова идея, ще следваме моя план. Дори смятам, че не бива да чакаме толкова дълго — нямаме никаква представа какво става на Оакканв и защо Върховният бе толкова разтревожен.