Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Някой копаеше зад къщата й.

Сред обърканите й мисли блесна гневна искра. Ако някой непознат злосторник бе решил, че може просто ей така да влезе в градината й и да се разпорежда, щеше да му даде да разбере. Вдигна лопатата като оръжие, мина през кухнята и отвори задната врата.

Там наистина имаше зхиррзхианец — копаеше точно в лехата с нейните любими курандий. Но не беше непознат. А и едва ли можеше да го сметне за злосторник.

— О, здравей, Трр-пификс-а — каза Трр-тулкож. — Прощавай, не знаех, че си се върнала.

— И аз не очаквах… да се върна — призна Трр-пификс-а. Гневът й бързо се топеше. Трр-тулкож беше неин братовчед и близък приятел на най-малкия й син Трр-гилаг. Преди много цикли пътищата им се бяха разделили: Трр-гилаг стана изследовател на другопланетни култури, а Трр-тулкож предпочете да си остане у дома и се издигна до поста главен хранител на родовия храм близо до Скалистата долина.

Макар че може би вече не беше главен хранител, споходи я неочакваната мисъл. Сигурно и той бе изправен пред обвинения, задето бе допуснал кражбата на фссс-органа от храма.

Не само че бе съсипала своя живот и репутация, но бе повлякла в дупката и този невинен младеж. Още една горчива следа в наранената й съвест.

— Какво правиш тук?

— Реших да намина и да видя дали цветята ти не се нуждаят от грижи — рече той и сведе очи към дупката. — Не знаех колко дълго ще отсъстваш, а ми казаха, че е хубаво корените от време на време да се поливат.

— Много мило от твоя страна — отвърна Трр-пификс-а. — Не зная кой ти е дал този съвет, но той нищо не разбира от градинарство. А и тази дупка е твърде голяма.

— Тъй ли? — Трр-тулкож изглеждаше изненадан. — Съжалявам… исках само да ти услужа. По-добре тогава да я запълня.

— Запълни я някъде до средата — посъветва го Трр-пификс-а и закрачи по пътечката между храстите. — Ела сега тук. Махни тези два стръка и ще ти покажа как се прави.

Следващият тентарк копаха дупки и когато приключиха, Трр-пификс-а се чувстваше така, сякаш нищо от случилото се през изминалите две пълни завъртания не бе действителност.

— Радвам се, че се отби, Трр-тулкож — каза тя, докато си миеше ръцете в кухнята. — Наистина имах нужда от компания.

— Това не ме изненадва — отвърна Трр-тулкож. — Но какво се случи в Града на единството? Разкажи ми — стига да не ти е неприятно да говориш за това.

— Вече го преживях, тъй че… каквото и да кажа, по-лошо няма да стане. Цели две пълни завъртания ме държаха в килия. После ме изкараха да говоря с някаква много важна клечка, която ми съобщи, че мога да се прибирам вкъщи.

— Съжалявам, Трр-пификс-а. Чувствам се отговорен за случилото се.

— Не е така, Трр-тулкож. Аз съм тази, която те въвлече в беда, а не ти мен. Аз и моето глупаво… — Тя млъкна и му обърна гръб.

— Твоето нежелание да се въздигнеш в старейшинство? — подсказан меко той. — Това не е глупаво, Трр-пификс-а. Не зная дали е правилно, но в никакъв случай не е глупаво.

— Аз пък зная, че заради мен ти загази здравата — рече Трр-пификс-а. — И двамата загазихме. Тъй че, според мен, направо си беше глупаво.

— Не бива да поемаш цялата вина върху себе си — настояваше Трр-тулкож. — И други зхиррзхианци са въвлечени в това.

— Но всички вярват, че аз съм ги наела, за да откраднат моя фссс-орган — каза огорчено Трр-пификс-а.

— Е, аз съм от тези, които не вярват в това — увери я Трр-тулкож. — Ти ли даде техните имена на Върховния вожд?

— Разбира се, че ги дадох аз: Корте и Дорнт, които твърдяха, че са от някаква организация Свобода на решението за всички.

— И?

— Заявиха ми, че такава група не съществува. — Трр-пификс-а се извърна към него. — Толкова съм объркана, Трр-тулкож. Може би Корте и Дорнт също не съществуват. Може би полудявам.

— Не, в никакъв случай. По-скоро си изморена. Трябва да си починеш.

— Прав си. — Тя се засмя. — Нямаше да се сетя, ако не ми беше казал. Но толкова приятно си побъбрихме отвън, че не забелязах колко съм изтощена. Наистина е време да си почина.

— А аз ще продължа в градината — каза Трр-тулкож и взе лопатата от ръцете й.

— Недей. Вече се измихме. Ще довърша утре.

— Не. Аз оцапах всичко, аз ще го оправя. Ти иди си легни. Или направи бульон.

— Ти си невъзможен — засмя се Трр-пификс-а. Но й беше приятно, че не се налага да се връща в градината. Беше забелязала, че някои от старейшините витаят над нея. — Добре, върви. До пет стоудара бульонът ще е готов.

Трр-тулкож излезе, а Трр-пификс-а извади купата за бульон и я сложи на огъня, като се мръщеше от болките в ставите. Сети се, че не е попитала Трр-тулкож какъв бульон предпочита, и тръгна към вратата.