Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Но тя ще те разбере.

— Най-вероятно няма — възрази Трр’т-рокик. — По-скоро появата ми ще има драматичен обрат и тогава едва ли ще можем да разчитаме, че нашата малка тайна ще си остане тайна. Нали видя всички тези старейшини, дето се навъртаха около къщата — една погрешна дума, уловена от някоя ушна цепка, и върху нас, като дъжд от камъни, ще валят кланови и родови водачи. И тогава вече ще видиш какво значи беда.

— Опасявам се, че си прав. — Трр-тулкож нервно премести език.

— Разбира се, че съм прав — отвърна Трр’т-рокик. — Тогава теб ще те затворят някъде, а мен ще ме приберат отново в родовия храм и няма да успеем да открием измамниците, които й сториха всичко това.

Трр-тулкож се огледа.

— Поне разполагаме с имена, с които да започнем.

— Ако въобще ни свършат някаква работа. От канцеларията на Върховния така и не успяха да ги проследят.

— Да не мислиш, че наистина са искали да ги открият? — възрази Трр-тулкож. — Спомни си — войниците на Върховния чакаха, готови да се нахвърлят върху Трр-пификс-а веднага щом сложи ръка на фссс-органа.

— Вярно — щракна с език Трр’т-рокик. — Жалко, че не можах да подслушам разговора между Трр-гилаг и Върховния в задната част на къщата.

— Според мен той няма нищо общо със случая — подметна Трр-тулкож. — Спомни си все пак, че сме във война.

Внезапно пред тях изникна един старейшина — жена.

— Ти ли си хранител Трр-тулкож, Кее’рр? — попита тя.

— Да.

— Нося ти съобщение от Службата за регистриране на превозни средства. Колата, от която се интересуваш, има идентификационен номер ЦВВ-556499 и в момента е, регистрирана в един дхаа’ррски офис в Седалището на Върховния.

— Разбрано — отвърна Трр-тулкож. — Благодаря ти.

Старейшината завъртя език в стария и добре познат жест на общоприет поздрав — ако се съдеше по него, се бе въздигнала някъде по времето на Третата война на старейшините — и изчезна.

— Значи това е родова кола на фамилията Цвв — заключи Трр-тулкож. — Интересно.

— Това ли е колата, с която са избягали Корте и Дорнт? — попита Трр’т-рокик.

Трр-тулкож кимна.

— Свързах се с един от производителите на летящи коли и го помолих да провери идентификационните номера, които си успял да зърнеш преди колата да се отдалечи. Изглежда, тази следа води не само към клана Дхаа’рр, но вероятно и към самия им говорител.

Известно време двамата мълчаха. Пръв наруши тишината Трр-тулкож.

— Ще ни трябват много по-сериозни улики, преди да излезем пред обществото — заяви той. — Най-малкото ще трябва да открием кои са Корте и Дорнт и да установим връзката им с клана Дхаа’рр и с говорителя Цвв-панав.

— Това няма да е лесно — предупреди го Трр’т-рокик. — Говорителят Цвв-панав трябва да е луд, ако досега не ги е скрил някъде надалеч.

— Не е задължително — рече Трр-тулкож. — Единственият свидетел, който би могъл да ги разпознае, е Трр-пификс-а, а тя се намира тук, на четири хиляди разкрача от Града на единството. Говорителят Цвв-панав е арогантен тип и нищо чудно да ги държи някъде при себе си.

— А ако не?

— Ако не, вече ги е скрил някъде, заедно с колата. Машините се проследяват по-лесно от тези, които ги карат.

— Така е. Да вземем вагон от Тръстиково село за транспортното поле при Пътна врата. Оттам до Града на единството е един хвърлей разстояние.

— Добре — отвърна Трр’т-рокик, но изглежда, се колебаеше. — Сигурно си даваш сметка обаче, че ако ти не успееш да ги разпознаеш, те ще те познаят. А тези типове не искат да бъдат открити.

— Това го знам — рече Трр-тулкож и в гласа му се доловиха стоманени нотки. — Дори го очаквам с нетърпение. В родовия храм те ни завариха неподготвени. Сега обаче е наш ред.

Беше тъмно. Тъмно и тихо, ако се изключеше жуженето на нощните насекоми и свистенето на вятъра в дърветата и тръстиките, които ги заобикаляха. Някъде съвсем наблизо приглушено сумтеше авци-кубу — риеше с издължената си муцуна за крехки пара. Още по-нататък се чуваше разнородното бръмчене на колония цветолюбиви прилепи, които очевидно се сражаваха за територия на клоните на някое дърво.

Изтегнат върху тънкото одеяло, скрит под почти невидимия защитен воал, който бе спуснал над главата си, лорд Кавана се озърташе в тъмнината на гранпараската нощ и се питаше какво ли може да го е събудило.

Часовникът, ножът и Колчиновият многозаряден пистолет лежаха непокътнати до него. Той се извъртя надясно, като се намръщи от болката в изморените мускули.