Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Трр-тулкож бе коленичил на земята до първата дупка, която бе изкопал, и тъкмо вадеше от нея малка керамична кутийка.

Трр-пификс-а притвори вратата и продължи да го наблюдава през тясната цепнатина. Трр-тулкож избърса кутията и я прибра в една торбичка.

Трр-пификс-а затвори вратата и се върна при купата, над която вече се вдигаше пара. Малка кутийка — никога досега не я бе виждала, — заровена в нейната градина. Какво беше това? Още повече — защо от нея се интересуваше Трр-тулкож?

А също така — защо я беше излъгал?

Защото той наистина я бе излъгал. Не беше дошъл, за да полива кирандий, а заради кутията. Какво ли имаше в нея?

Имаше само един начин да узнае отговора. Трябваше да излезе и да повика някой от старейшините. За всеки от тях щеше да е детска игра да надникне в кутията. И тогава, ако въпросът се окажеше важен, да предупреди родовите и кланови водачи.

Откъм купата се носеше приятното ухание на готовия бульон. Разбира се, Трр-тулкож едва ли се занимаваше с нещо незаконно. Дори самата мисъл за това беше нелепа. Трр-тулкож навярно имаше напълно достоверно обяснение за всичките си действия. Най-лесното бе да излезе и да го попита.

Когато той влезе в кухнята, тя вече бе разляла бульона в чиниите. Торбичката бе прибрана под полите на дрехата му.

Докато посръбваха бульона, разговорът се върна към спомени от миналото. Трр-тулкож си тръгна след близо един тентарк, но тя така и не го попита за загадъчната кутия.

Може би така беше по-добре, реши тя, докато миеше чиниите и ги прибираше в сушилнята. Стигаха й неприятностите от последните няколко завъртания. Подозираше, че няма да се свърши с тях. Може би същото важеше и за Трр-тулкож.

Мина доста време, преди гласът на Трр-тулкож да достигне до него — притаения в мрака на сивия свят.

— Всичко е наред. Оправихме се.

Трр’т-рокик се промъкна предпазливо към границата на светлия свят. Бяха някъде на открито, над тях се простираше небосводът на Оакканв. Зад него беше къщата на Трр-пификс-а.

— За един стоудар си помислих, че са ни спипали — оплака се той на Трр-тулкож. — Когато я видях да те гледа, след като беше извадил кутията. Все още се чудя защо така и не те попита за нея.

— По-добре да ме беше попитала — изсумтя Трр-тулкож. — Пък и рано или късно тя ще узнае всичко.

— Само ако успеем — заяви мрачно Трр’т-рокик. — В противен случай е по-добре да не знае нищо.

— Все още съм на друго мнение — рече Трр-тулкож. — Още повече, след като я видях. Тя не е изморена, Трр’т-рокик. Тя е разтревожена, уплашена и засрамена. Но най-вече уплашена. Дава си сметка, че здравата го е загазила и че е цяло чудо, дето я пуснаха да се прибере. Рано или късно ще осъзнае, че свободата й се дължи на ужасна и срамна сделка.

Трр’т-рокик завъртя недоволно език. Принудителният край на годежа между Трр-гилаг и Клнн-даван-а…

— Ама че неприятна история… — промърмори той.

— Но не чак толкова, колкото си представя тя — упорстваше Трр-тулкож. — Можеше да разсееш част от страховете й и същевременно да я уведомиш, че си на нейна страна.

Трр’т-рокик погледна назад, към къщата на Трр-пификс-а, вече почти скрита зад едно вимисово дърво.

— Тя не иска да ме види, Трр-тулкож. В представите й аз съм мъртвец, който вече не участва в играта. Тя ненавижда това, в което съм се превърнал.

— Това не е ненавист, Трр’т-рокик — възрази меко Трр-тулкож. — Това е страх. Страх от промените, които би внесло в живота й старейшинството.

— Може и така да е. И все пак е странно, знаеш ли. Едва ли е имало и десетина момента в съвместния ни живот, когато да я е било страх от нещо. Започвам да си мисля, че този страх може да се превърне в основната движеща сила в нейния настоящ живот.

— Тогава иди при нея — посъветва го Трр-тулкож. — Иди, все още сме в обсега. Можеш да запълниш пропастта, която ви разделя, и двамата да се съберете отново — като съпруг и съпруга.

В продължение на няколко удара Трр’т-рокик почти бе готов да се поддаде на изкушението. Да погледне отново в лицето на Трр-пификс-а и да почувства погледа й върху своето. Не да я наблюдава тайно от разстояние, докато тя следва рутината на ежедневието, без той да е при нея.

Не, Трр-пификс-а не искаше само да разговаря с него. Тя искаше той да я докосва, да я прегръща, да я държи в обятията си. Искаше неща, които никога вече не би могъл да й даде.

А щом не можеше да получи това, тя не би пожелала друго. Беше дала съвсем ясно да се разбере.

— Не можем да си позволим да рискуваме — промърмори той, докато продължаваха да се отдалечават. — Трр-пификс-а знае, че е далеч извън обсега на моята основна точка. Ако отида при нея, ще трябва дай разкажа за това — той посочи с език кутийката — и да призная, че съм я наблюдавал.