Тимъти Зан - Войната на завоевателите

„Офицерът за свръзка Бронски и неговият спътник напуснаха приемната на Миротворческата база 18.4 минути след приключване на прослушването и се отдалечиха от всички активни терминали, до които имах достъп. Продължавах да следя парлимин Вандайвър и неговия телохранител, но разговорът им се свеждаше до откъслечни реплики без никаква полезна информация. 3.7 минути след излизането на Бронски те също напуснаха базата.

Прекъснах връзката с базовата компютърна система и се заех да анализирам събраната информация. Най-обезпокояващата новина бе липсата на каквито и да било сведения за местонахождението на лорд Кавана. Проиграх няколко пъти всички записани разговори, изучавайки внимателно израза върху лицето на Бронски и парлимин Вандайвър. Особено впечатление ми направи един от коментарите на офицера за свръзка Бронски: «Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър — впил се е в нас като куче». В края на краищата не можах да стигна до никакъв извод за смисъла на това изявление — вероятно пак поради недостиг на информация. Съществуваха няколко вероятни обяснителни теории, но нито една от тях не надхвърляше 0.05 процентовата бариера. Нуждаех се от още информация.

Може би щях да я получа от Арик Кавана. Той ме беше предупредил, че скоро ще се присъедини към мен. Оставаше да запазя търпение, докато мога да обсъдя тези въпроси с него“.

Новото му название бе „Затворена уста“ и за зхиррзхиански кораб бе доста впечатляващ. Това бе патрулен кораб от среден клас, предназначен да извършва разузнавателни полети из околните незхиррзхиански светове и през последните осем пълни завъртания бяха демонтирали почти половината от наличното му въоръжение. Командир Спс-кудах, Плаа’рр, бе изразил гневен протест, но възраженията му останаха незабелязани от Върховния вожд и Военното командване. „Затворена уста“ поемаше на дипломатическа мисия, а на такава мисия не се отива въоръжен до зъби.

Загледан в кораба, който бе прикачен към стартовата площадка, изследовател Нзз-ооназ се надяваше това решение да е правилно.

— Нещо ми изглеждаш обезпокоен, изследовател — чу се глас зад него.

Нзз-ооназ прибра езика си в устата — не си бе дал сметка, че е зяпнал така невъзпитано.

— Извинете, Върховни вожде — промърмори той. — Не исках да проявявам неуважение.

— Не се и съмнявам. — Върховният посочи с език „Затворена уста“. — Но неочакваната поява на зхиррзхиански кораб сама по себе си ще е достатъчно заплашителна, изследовател. Нямаше да е никак дипломатично, ако на всичко отгоре се перчи и с тежките си оръжия. Ето защо всъщност решихме да пратим само един кораб, вместо цяла група.

— Разбирам — отвърна Нзз-ооназ, въпреки че бе чул друго: Върховното командване пращаше един-единствен кораб, защото не можеше да си позволи да отдели повече. — Само дето все още не съм убеден напълно, че мрачанците са такива невинни жертви на хората-завоеватели, за каквито ни се представят.

— Предполагах, че не си убеден — отвърна Върховният. — Точно затова и те назначих за говорител на мисията.

Нзз-ооназ примлясна нервно с език, спомнил си неочаквано за двамата мрачански пленници, които неговата изследователска група бе докарала тук от Базов свят дванадесет след бягството на човека-завоевател Фелиан Кавана. Пленниците твърдяха, че са посланици, пратени да сключат съюз със зхиррзхианците, но внезапната им смърт бе сложила край на по-нататъшните дискусии.

Неочаквана и загадъчна кончина, следствие от все още неопределени причини или непознати болести. Подозрителна смърт, така смяташе Нзз-ооназ. Въпреки това двамата с Трр-гилаг бяха единствените членове на групата, които изразиха съмнения за намеренията на мрачанците.

Тъкмо заради тези съмнения Трр-гилаг бе изтеглен от експедицията до мрачанския свят.

Никой естествено не го признаваше открито. Но Нзз-ооназ знаеше как да чете между редовете. Забеляза начина, по който говорителят на Дхаа’рр бе разговарял с Трр-гилаг, а и познаваше добре дългата история на кланово съперничество между Дхаа’рр и Кее’рр, съсредоточена и фокусирана в неприязънта на говорителя към младия изследовател от Кее’рр.

Същият този изследовател, който бе сгоден с жена от Дхаа’рр. Само това бе напълно достатъчно да му осигури враждебно отношение от страна на всеки, надарен с тесногръдието на говорителя Цвв-панав.

Ала въпреки всичко Нзз-ооназ се бе надявал, че Трр-гилаг ще се появи отново, поне за да пожелае успех на групата. Дали отсъствието му нямаше някакво друго, неприятно значение?