Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Фелиан усети, че някой му диша във врата, и се обърна. Зад него стоеше едър мъж на средна възраст и изглежда, слушаше разговора им.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — попита Фелиан.

— Това е Питър Бронски, федеративен офицер за връзка — обясни Рудзински, преди мъжът да успее да отговори. — Работи във федеративния съвет на Мра-ект. Срещал се е за кратко с лорд Кавана на Мра-миг, затова го повиках тук — надявах се да хвърли известна светлина върху изчезването му.

— Ще ми се да можех да ви помогна, господин Кавана — заговори Бронски. — Но както казах по-рано на адмирал Рудзински, мярнах баща ви само за няколко минути в хотела, в който бе отседнал, в град Миг-Ка. Появи се съмнение, че държи при себе си немрачанец, подлежащ на незабавно депортиране, и бе поискано да го проверим. Хората ми претърсиха апартамента му, но не откриха нищо.

— Много интересно, господин Бронски. — Арик сбърчи чело. — В кой хотел, казвате, сте го видели?

— Хотел „Мрапиратта“.

— Да, там е бил настанен и Тева — потвърди Арик. — Той също спомена за някаква суматоха в хотела. За стрелба, дори за взривове.

— За взривове? — намеси се Фелиан. — Не си ми казвал нищо за това.

— О, татко не е пострадал — успокои го Арик. — Бил е извън хотела, когато се е свързал с Тева и му е казал да вдигне „Каватина“ в орбита.

Рудзински втренчи поглед в Бронски.

— Да знаете нещо за това?

— Докато излизахме от хотела, стана малък сблъсък с няколко бурти. — Бронски сви рамене. — Нищо сериозно. — Той присви устни. — Тъкмо това ми попречи да се върна при лорд Кавана. Инак сигурно щях да възпрепятствам онова, което го е сполетяло.

— Така е — промърмори замислено Рудзински. — Но все пак се съмнявам лорд Кавана да е в беда. С него е Митри Колчин, а Колчин е един от най-добрите миротворчески командоси. Където и да са отишли, ще се върнат веднага щом си свършат работата. — Той извади карта от вътрешния си джоб. — А междувременно войната ни очаква.

— Да, сър. — Фелиан изпъна рамене. — Това моите заповеди ли са?

— Да. — Рудзински му подаде картата. — Считано от този момент, сте назначен в инспектиращата група, която трябва да огледа останките от затвора, където ви държаха, на света, който нарекохме Първа цел.

— Инспектираща група? — Фелиан намръщено разглеждаше картата. — Помолих да бъда зачислен към отряда, на който предстои да щурмува вражеския плацдарм на Доркас. Сестра ми Мелинда остана там след нападението.

— Сигурен съм, че молбата ви е била взета предвид — отвърна Рудзински. — Но преди това трябва да съберем максимално количество информация за тази нова заплаха. Възможно е на Първа цел да бъде открито нещо особено важно, нещо, което само вие да разпознаете.

Фелиан се намръщи. Да го отстранят от бойна служба, когато сестра му е във вражески плен…

Но нямаше как. А и в думите на Рудзински имаше логика.

— Слушам, сър.

— Добре — усмихна се Рудзински. — Корабът ви тръгва след два часа. Подробностите са в картата.

— Слушам, сър — Фелиан се обърна към Арик. — Арик…

— Зная — кимна Арик. — Пази се, братле. Не ми се ще пак да идвам да те спасявам.

— Не се безпокой, няма да ти се наложи. И ти се пази.

— Двамата с Макс ще се справим — увери го Арик.

После хвърли прощална усмивка на Фелиан, обърна се и закрачи към вратата. Фелиан видя, че Куин и другите копърхед също са напуснали стаята, вероятно след като бяха получили заповедите си. Може би щеше да успее да ги открие, преди да отпътува, и да им благодари, задето бяха рискували живота и кариерата си, за да го спасят.

След днешния ден кариерите на всички бяха изложени на риск. Всъщност същото можеше да се каже и за живота им, застрашен от зхиррзхианците.

Завоевателите.

Той въздъхна.

— С ваше разрешение, адмирале?

— Свободен сте, командир — отвърна Рудзински. — Желая ви успех.

Копърхед и Арик Кавана бяха поели в различни посоки, адмирал Рудзински се бе отправил към командния център, офицерите от съдебния състав също се бяха запилели по свои дела, а Питър Бронски вече наближаваше изхода, когато гласът, който бе очаквал да чуе с трепет и боязън, отекна зад гърба му:

— Само няколко думи, господин Бронски.

Бронски забави крачка и погледна през рамо. Към него се приближаваше парлимин Джейси Вандайвър, следван от мълчаливия си телохранител.

— Малко бързам, парлимин Вандайвър — рече той. — Не е ли нещо, с което да се справи федеративната дипломатическа служба на Едо?