Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— … Миротворческото командване не може да си позволи лукса осем копърхед да напуснат корабите си и да се занимават със странична задача. Сигурен съм също така, че и вие тримата имате по-важни дела от това да председателствате военен съд.

Лицето на вицеадмирал Омохундро смени последователно четири различни изражения. Последното успях да определя като предпазливо очакване.

— Но въпреки това, господин Куин, военният съд вече е свикан. Дисциплината трябва да се спазва, драги ми господине, особено по време на война.

— Съгласен съм, сър. Но освен това съществува и такова понятие като боен дух. В края на краищата ще признаете, че ние успяхме да върнем командир Кавана здрав и читав.

Вицеадмирал Омохундро погледна към Кавана.

— Ако имате някакво становище, крайно време е да го чуем.

— Сър — отвърна Куин и по лицето му познах, че е разтревожен, — дочух, че Миротворците обсъждали възможността да бъда приет отново на служба като пилот при копърхед. Давам си сметка, че в настоящата военна обстановка вие сте в правото си да ми наредите да се върна на служба, и съм готов да предложа следната възможност — ако вие смъкнете обвиненията срещу командир Мейсфийлд и неговата ескадрила, необходимостта от подобна заповед ще отпадне. Готов съм да се откажа от поста си в «Кавтроник» и да се върна доброволно при копърхед.

Вицеадмирал Омохундро се огледа.

— Парлимин Вандайвър, някакъв коментар от ваша страна за чутото?

Сега вече разполагах с име на един от онези, които бяха извън моето полезрение и ми бе необходима само 0.01 секунда, за да получа съответния файл. Джейси Вандайвър, петдесет и пет годишен, от Грампианс на Ейвън, приет за член на Севкоордския парламент през 2297 г. Във файла се споменаваше за няколко спорадични контакта между парлимин Вандайвър и лорд Кавана през последните петнайсет години, по време на които са били обсъждани политически и търговски дела. Но друг любопитен факт приковава вниманието ми: парлимин Вандайвър е бил една от обсъжданите кандидатури за член на парламента през 2291 и 2294. И в двата случая вместо него, по нареждане на губернатора Флечър, бил избран лорд Кавана.

— За момента нямам, адмирале — отекна звучният басов глас на парлимин Вандайвър. — Може би по-късно.

Вицеадмирал Омохундро продължи да гледа към парлимин Вандайвър в продължение на 0,63 секунди, после насочи вниманието си към шефа на отдела за безопасност Куин.

— Добре, господин Куин. Като председател на съдебния състав, приемам вашето предложение. От този момент сте лейтенант от копърхед и ще ви помоля да се явите за назначение при секторния командир.

Вицеадмирал Омохундро повдигна чукчето, положено до дясната му ръка, на височина 16.5 сантиметра и добави:

— Господа, заседанието приключи.“

Чукчето се спусна върху масата и Фелиан Кавана въздъхна облекчено.

Ето, че се свърши.

— Готова работа — промърмори адмирал Рудзински, докато се надигаше от стола до него. — Не беше толкова страшно, а?

Фелиан се засмя уморено.

— Не, сър. Почти не си заслужаваше да се идва тук.

Адмиралът се засмя суховато.

— Сигурно си давате сметка, че това не е победа за нито един от тях. Няма опасност да ги пратят в затвора. Вместо това ще идат на предната бойна линия.

— Там им е мястото, сър — припомни му притихнало Фелиан. — Ние сме Миротворци. Такава ни е работата.

И тогава пред тях се изправи Арик. Опитваше се да се засмее, но изглежда, не му се удаваше.

— Свърши се вече — рече той и протегна ръка. — Фелиан, благодаря ти, че свидетелства в наша полза.

Фелиан подмина протегнатата ръка и сграбчи брат си в мечешката си прегръдка.

— Все още съм ти задължен — припомни той на Арик, преди да отстъпи назад. — Какво ще правиш сега?

Арик направи кисела физиономия.

— Ще поискам да освободят танкерния кораб и ще се върна да потърся тате.

— Все още ли нямаме вест от него?

— Никаква — отвърна Арик. — Най-сетне успях да разменя няколко думи с капитан Тева. Изглежда, че преди две седмици и половина тате му е наредил да изтегли „Каватина“ от Мра-миг.

— Да, и аз чух, че е бил на Мра-миг — кимна Рудзински. — Но какво е правил там?

— Издирвал е информация за зхиррзхианци, които биха могли да ни помогнат да те открием, Фелиан — обясни му Арик. — Названието „Завоеватели без причина“, което използваме, изглежда, произхожда от една мрачанска легенда.

— Открил ли е нещо? — попита Рудзински.

— Изглежда, не — рече Арик. — Поне в такъв смисъл е съобщението, което е пратил на Доркас. А след това сякаш направо е изчезнал от вселената.