Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Може би и двамата бяха прави. Ако беше така, това променяше изцяло шансовете им във войната. Благодарение на човешката записваща машина, която бяха изровили сред останките от първата битка, Военното командване си бе осигурило предимството да разполага с точни сведения за местонахождението на човешките светове и бази, докато зхиррзхианските оставаха скрити из дълбините на пространството. Ала сега, съвсем неочаквано, това предимство бе изчезнало. Хората-завоеватели можеха да нападат всеки от техните светове, излизайки в тила на зхиррзхианците.

Започваше вече да си мисли, че името, което им бяха дали мрачанците, не бе лишено от смисъл. Хора-завоеватели.

— Трр-мезаз, май загазихме — подметна тихо застаналият зад него Клнн-вавги. — Първо КИОРО, а сега и това.

— Така е — съгласи се Трр-мезаз и погледна към небето. — Зная.

„Информационната връзка беше осъществена в 15:52:25, 21.41 минути по-късно от очакваното според съобщението, което получих устно същата сутрин в 09:21:41. Според същото това съобщение трябваше да свидетелствам пред следствената група, която се събираше в Заседателна зала три на Миротворческа база Едо. Вградената в мен предупредителна система изискваше да проверя дали съм осъществил контакт с предварително указания терминал. След забавяне от 0.02 секунди получих това потвърждение. Междувременно открих, че информационната връзка преминава през зашифроващо устройство от корбалинов тип, модел 74-Д-6. Това също бе в рамките на очакванията ми.

Свързах се последователно с оптичните и звукови сензори на интерфейсния терминал. Оптичната леща бе «Аверганд-4», модел Рибешко око, направих необходимите изчисления, за да получавам картината в стандартния формат. В обхвата на лещите открих присъствието на петнадесет човеци, двама мъже и една жена седяха край маса, разположена на 21.5 градуса отляво на терминала и разстояния от 2.54 метра, десет други мъже седяха в редица, изместена с 10.3 градуса надясно, при средна дистанция от 4.15 метра, и още двама мъже седяха вдясно на 50.3 градуса и разстояние от 3.77 метра. От газовия анализ на атмосферата в стаята установих, че има още трима мъже, които се намират извън обсега на лещите.

Изследвах внимателно присъстващите в помещението, като използвах визуални алгоритми за разпознаване, които сравних с 5 128 339 лицеви изображения в моя файл за текущи събития. Трима от седналите край масата бяха висши миротворчески офицери: вицеадмирал Тал Омохундро, генерал-майор Петрос Хампстед и бригадир Елизабет Йост. Един от двамата мъже, седящи в десния ред, бе адмирал Томас Рудзински, член на върховната военна триада. До него се бе настанил командир Фелиан Кавана, същият, когото откарах на Едо преди единадесет дни, след като бе прекарал известно време в плен.

Мъжете от дясната редица също ми бяха добре познати: това бяха хората, участвали в спасяването на Кавана. В най-лявото кресло се намираше Арик Кавана, по-големият брат на командир Кавана, до него седеше бившият командир на копърхед Адам Куин, настоящ шеф на корпорация «Кавтроник». Другите осем бяха копърхед пилоти и втори пилоти.

Вицеадмирал Омохундро се покашля и каза:

— Моля, идентифицирай се.

Отговорих със забавяне от 0.11 секунди, което ми бе необходимо да проверя връзката с външния говорител в помещението.

— Казвам се Макс.

— Оперативно предназначение и параметри?

Не обичам да говоря за себе си. Но въпросът беше конкретен.

— Аз съм полуразумен компютър от серията «картаген-бръшлян-гама». Разполагам с възможност за вземане на самостоятелни решения от клас седми, модифицирана Корнголд-Че структура за логически разсъждения, файлова система «Килянов» и 8.7 мегаминксова компресирана памет «Стюбен».

Доколкото можеше да се съди по промените в лицето на вицеадмирала, той беше впечатлен от чутото.

— Ти ли изпълняваше ролята на насочваща система при незаконната спасителна операция, проведена от Арик Кавана?

— Аз бях насочващата система за танкера, използван при спасяването на командир Фелиан Кавана.

Бригадир Йост повдигна брадичката си с 1.4 сантиметра.

— Моля, запознай се със записа на разследването до този момент.

В указания файл се съдържаха записи на проведените през предхождащите три дена разпити и изслушвания. По-голямата част от съдържащата се там информация ми беше известна: подробни обяснения как лорд Стюарт Кавана, синът му Арик и дъщеря му Мелинда узнали, че командир Кавана е бил заловен от завоевателите, и организирали собствен план за неговото спасяване. Свидетелските показания, свързани с акцията, също ми бяха познати: безплодното претърсване на двете планети, бягството от два бойни кораба на завоевателите край третата планета и неочакваното по своята логика заключение на Арик, благодарение на което бе открита правилната планета.