Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Истински, самопожертвователен жив щит, който бяха разперили дори пред самотния корвин, поел на опасната спасителна мисия.

Куин включи комуникатора.

— Йикромански отбранителни сили — каза той, стреснат от силата на гласа си след относителната тишина на майндлинка. — Тук корвин три от „Омикрон Четири“.

Отговорът дойде незабавно.

— Говори Савази мей Ямсепк — каза някой на йикромански и майндлинкът преведе. — Какви са вашите заповеди?

— Искам да престанете да ме пазите и да се захванете с вашата работа — отвърна Куин, докато проследяваше с поглед зхиррзхианските лазерни бомбардировачи, които все още се приближаваха към горния атмосферен слой. Експерт бе успяла да извърши маневра с ударения си „Кетбърд“ и сега двамата с Ястреб ги преследваха, но с един действащ двигател усилията им бяха обречени на неуспех. Зад тях бе Кукър, но откосите от неговото оръдие летяха настрани. — Лазерните бомбардировачи ни се изплъзват.

Недалеч вдясно един зхиррзхиански кораб сякаш изведнъж забеляза съществуването на корвина и пространството около тях се изпълни с йонизирани частици от лазерните изстрели. Повечето ги подминаха, без да им причинят щети, но Куин бе принуден да се гмурне надолу и после рязко да набере височина. Един от изстрелите обаче удари предния от корабите на Савази и той избухна в ослепителна огнена топка.

— Ние си вършим работата — дойде спокойният отговор. — Не сме достатъчно бързи, за да ги стигнем. Сега пазим вас с надеждата вие да свършите останалото.

Куин изруга тихо и поиска късовременна екстраполация на векторната карта. Корвинът бе с унищожени задни двигатели, а лазерните бомбардировачи бяха набрали солидна преднина…

„Ще успеем — намеси се Бокамба. — Ако се спуснем право надолу и после извием рязко напред, ще им излезем на пресечен курс…“

Куин разгледа извитата пунктирана линия, която Бокамба бе начертал върху картата. Маневрата изглеждаше рискована и трудна, нещо като модифицирана версия на онази, която двамата с Арик Кавана бяха използвали при спасяването на Фелиан.

Само дето сега летяха на полуразрушен кораб, а небето край тях се озаряваше от блясъците на плътния вражески огън. Извършването на подобна маневра тук рискуваше загуба на контрол или навлизане в турбулентната част на атмосферата. Шансовете им едва ли надхвърляха и петдесет процента.

И освен това поемеха ли тази задача, обричаха Мечтателка и Хитруша на сигурна смърт.

Бокамба също го знаеше и за миг бе завладян от неувереност и чувство на вина. Но съвсем за кратко.

„Нямаме друг избор — заяви той с възвърната решителност. — Да го направим“.

„Добре“ — съгласи се Куин и се приготви за внезапната промяна на посоката.

И тогава, без никакво предупреждение, два синьо-бели лъча озариха планетарния хоризонт точно пред тях.

„Приближаващи се кораби!“ — опита се да го предупреди Бокамба. Върху картата се очертаха няколко нови вектора: двата кораба се носеха с невероятна скорост: следваха извивката на планетата и се плъзгаха ниско над горния слой на атмосферата. Според екстраполацията щяха да се включат в сражението най-много след пет минути, Куин превключи на максимално увеличение…

И дъхът му секна. С невъоръжено око двата кораба бяха само тъмни точици на фона на огнените пламъци, които изригваха от соплата им, но с оптическо усилване той вече можеше да различи трепкащите по корпусите им светлинни отражения и странно извитите форми на корпусите, които фосфоресцираха със зловещо сияние. Бяха като картинка от военноисторическа енциклопедия — изображение на нещо, което би трябвало отдавна вече да не съществува.

Йикромански крайцери от клас „Отмъстител“.

Куин включи комуникатора отново.

— Савази, тук трети от „Омикрон Четири“.

— Те идват — пристигна отговорът на йикроманеца, превеждан от майндлинка. В гласа не се долавяше радост, а по-скоро мрачното задоволство на някой, който смята, че е ударил часът на възмездието. — Сега ще видим.

Светлините на единия кораб угаснаха и от носа му бликнаха три тънки синкави лъча високоенергийни частици, насочени право към зхиррзхианските бомбардировачи. В първия миг Куин реши, че изстрелите са неточни — лъчите навлязоха в атмосферата далеч пред лазерните бомбардировачи.

Ала синкавите линии продължаваха да пронизват атмосферата, разпалвайки кипящи огньове от йонизирани частици, които за секунди пробудиха и развихриха истински ураган.