Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Куин сбърчи вежди. Важна задача, а и Бокамба наистина се нуждаеше от почивка, докато възстанови корвина. Но го беше срам, че бе позволил да ги ударят почти в самото начало на битката.

„Прието“.

Той отново задейства маневрените двигатели и пое по спирала, отдалечавайки се от зхиррзхианския кораб. Пред и встрани от него рояк изстреляни от „Галилео“ ракети пресичаха косо неговия вектор и той прати кратък идентифициращ импулс, за да се предпази от евентуално прихващане. В далечината различаваше „Каскадия“, все още заплетена в част от рамката на „Вълча глутница“. Шрайк вече бе заел позиция отзад и се опитваше да я освободи с изстрели от лазерите си.

Бокамба преустанови за миг ремонтната си дейност и изтегли сензорна карта на „Каскадия“. Задните й прикачващи челюсти бяха заплетени във въжетата и Куин се насочи към тази част на кораба.

Изведнъж пред погледа му изникна друга картина, подавана от Мечтателката чрез майндлинк. Четири малки съда се бяха появили от задните люкове на зхиррзхианския кораб, който тя и приятелките й атакуваха, и игнорирайки напълно копърхед, се спускаха право надолу, към повърхността на планетата.

„Лазерни бомбардировачи — идентифицира ги Бокамба. — Въоръжени са с тежки лазери за близкообхватни атмосферни атаки. Зхиррзиахнците ги използваха при нападенията срещу Доркас, Масиф и Пасдофат“.

Което означаваше, че зхиррзхианците не са дошли тук само за да се разправят с орбиталната отбрана. Те наистина възнамеряваха да превземат Формби, или поне да причинят сериозни щети.

„Клипер?“

„Виждам ги, Маестро — отвърна Клипер. — Вече сигнализирахме на «Трафалгар» и очакваме нови заповеди. А ти приключвай с твоята задача“.

„Но те може би ще се нуждаят от помощ“ — протестира Бокамба.

Куин се намръщи. Последните думи бяха придружени от странен прилив на чувства. При това от страна на Бокамба.

„Изпълнявайте дадената заповед — повтори неотстъпчиво Клипер. — В момента «Каскадия» е като неподвижна мишена, а сражението се измества в нейна посока“.

„Прието“ — отвърна Куин. С друга част от съзнанието си долови, че Швайгофър нарежда на „Сигма 4“ да атакува зхиррзхианските лазерни бомбардировачи. Три изтребителя смениха едновременно посоките си, спуснаха се да преследват бомбардировачите и не след дълго оръдията им откриха яростен огън. Единият от бомбардировачите се залюля и после изригна в облак от метални отломки, които разклатиха и другите два. Фокусът на атаката се съсредоточи върху втория зхиррзхиански бомбардировач…

Бойният кораб, който бе останал зад тях, се извъртя лениво на една страна и откри залп с всичките си лазерни оръдия.

„Удариха ги!“ — извика някой и гласът му се понесе като тътен в съзнанието на Куин. Той полагаше отчаяни усилия да потуши хаоса от гласове и сигнали, които подаваха членовете на „Сигма 5“. За миг различи Ястреб и неговия навигатор, Експерт и техния „Кетбърд“, дори долови вкуса на двата разрушени двигателя и на пробойните в корпуса. Останалите машини бяха в малко по-добро състояние и дори бяха запазили част от огневата си мощ. Нямаше обаче никакъв признак от Казак и Пищен. Сигурно вече бяха мъртви.

Изглежда, Мечтателката и Хитрушата съвсем скоро щяха да споделят тяхната участ. — Куин се съсредоточи върху двете жени, като за миг си припомни кратката размяна на реплики в дневната на „Трафалгар“. Те първи бяха загърбили подозрителността и недоверието на останалите копърхед и го бяха заговорили.

А сега бяха попаднали в клопката на разнебитения корвин и бързо топящите се сигнали от борда сочеха, че и двете вероятно са в безсъзнание. Корвинът бе напълно разрушен и само майндлинкът и скафандрите им ги поддържаха живи.

Но и това нямаше да продължи дълго. Зхиррзхианският кораб щеше да се приближи и да открие огън по тях. Или пък гравитацията и въздушното триене щяха да обърнат носа на кораба им надолу и те щяха да полетят като огнено кълбо към планетната повърхност.

„Маестро, трябва да направим нещо. Трябва да направим нещо!“

Куин подскочи в седалката; по тялото му премина електрически шок. И този път в думите на Бокамба се долавяше силен емоционален заряд. Толкова мощен, че почти можеше да преодолее емоционално-потискащия захват на майндлинка.

Куин не попита Бокамба какво поражда тези чувства. Не се и налагаше, откакто двамата бяха свързани с майндлинк. Мечтателката и Хитрушата бяха жени, а в културната матрица, която формираше душата на Бокамба, жените бяха уважавани, почитани и пазени. Без значение дали бяха безпомощни деца, или добре обучени пилоти.