Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Върховният вожд: „Изглежда, наистина е клопка — рече той, но за разлика от Цвв-панав, гласът му бе съвсем спокоен. — Ще се справите ли?“

— Върховни командире, започнаха да изстрелват изтребителите си — докладва един от войниците.

Едва сега Върховният командир сякаш се отърси от първоначалното си вцепенение.

— Разбрано — рече той и се усмихна криво. Това чудовище не бе нищо повече от военна машина, а той знаеше добре как да се справя с военни машини: — До всички кораби: атакувайте и се отбранявайте според обстановката.

Този път изчезнаха наведнъж няколко старейшини.

— До Върховния вожд: Ще направя всичко, на което съм способен. До говорителя на Дхаа’рр… — Той погледна мониторите и огнените опашки, които маркираха посоката, в която се носеха изтребителите на хората-завоеватели. Цвв-панав, разбира се, беше прав за клопката и без никакво съмнение в момента използваше предвидливостта си, за да затвърди политическата си позиция. Прм-жевев обаче не виждаше никакъв смисъл да го подкрепя. — До говорителя на Дхаа’рр: без отговор.

— Проверката на системите приключи — докладва отсечено Бокамба от креслото си зад Куин.

— Прието — рече Куин, докато се нагласяваше в седалката. Очакваше, че всеки миг ще дадат сигнал за стартиране.

Ако, разбира се, имаше с кого да се бият. Зхиррзхианците разполагаха с половинчасова преднина и спокойно биха могли да довършат пъкленото си дело още преди пристигането им.

В този момент пред очите му трепна ново изображение, предавано чрез майндлинк и насложено върху обгорената стартова тръба зад прозрачния купол на корвина. Изображение, което, изглежда, се подаваше от външните камери на „Трафалгар“.

Наистина имаше с кого да се бият.

— Засякох пет зхиррзхиански кораба — обади се Бокамба. — Не, вече са десет, други пет се приближават откъм пределите на системата. Векторите им сочат към нас — вероятно снижават скорост.

— Някой тук здравата им се е опънал — подметна Куин, докато изтегляше векторната карта и идентификационната програма. Малките кораби, които щъкаха около зхиррзхианските бойни кораби — и биваха възпламенявани методично — се оказаха йикромански товарни съдове, пътнически совалки, астероидни рудокопачи и конструирани при нулева гравитация дреднаути. Храбри, глупави или доведени до отчаяние, йикроманците се хвърляха безогледно срещу косящия огън на завоевателите.

И нищо чудно, че губеха сражението.

— Започва се, копърхед — разнесе се гласът на Швайгофър в ухото на Куин. — Преминете на режим Х и стартирайте, когато сте готови. Желая ви успех.

Последните думи на Швайгофър бяха погълнати от шума на ревящи двигатели от съседните стартови тръби. Куин се облегна назад и включи своя двигател, присъединявайки се към общата треска. Корвинът подскочи напред като изгладнял хищник и ускорението притисна Куин назад в противонатоварващите възглавници, докато изтребителят се плъзгаше по свръхпроводимите магнитни водачи на тръбата.

— Маестро? — чу той през шума гласа на Бокамба. — Наредиха ни да преминем в режим Х.

Режим Х: пълна мисловна връзка между копърхед и техните изтребители. Моментът, от който Куин се боеше от самото начало.

— Маестро? — обади се отново Бокамба.

— Чувам те — извика му Куин. — Ей сега.

В този миг корвинът изскочи от тръбата и започна да се отдалечава с бясна скорост от „Трафалгар“. Зад него се разпръснаха и останалите корвини. Най-страховитата сила, която Общността бе съумяла да събере, заемаше позиции.

Дошло бе време тези воини да покажат на какво са способни. Куин си пое дъх и включи своя майндлинк на режим Х.

И изведнъж цялата вселена около него се промени.

Зрението му достигна обхват от 360 градуса и само кинетичният усет и опитът му подсказваха къде е напред. Тъмните приглушени полутонове на сцената пред него се превърнаха в истинска палитра от вибриращи цветове, корабите в обсега на оръжията му бяха оцветени в яркочервено, а тези отвъд него — в жълто, зелено и синьо за най-далечните.

Промени се и слухът му — гласовете на другите копърхед и командите вече не звучаха в ушите му, а се оформяха направо в главата му. Векторната карта, която бе повикал малко по-рано на екрана, се превърна в звуков сигнал, съставен от писукания и мелодични тонове, които го снабдяваха с пълна информация за всички кораби край него, както и за посоката на техните вектори спрямо неговия.

Беше се променил и той самият. Вече не беше Адам Куин, копърхед, пилотиращ тактически изтребител корвин. Той беше самият изтребител.