Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Познавам добре правилата, сър — потвърди Куин. — Но в този случай…

— Свободен сте, лейтенант — прекъсна го рязко Джърмейн. — Върнете се в каютата си.

Куин не помръдна.

— Комодор, ще са ви нужни всички сили и средства, с които разполагате — не отстъпваше той. — Освен това на борда има свободен пилот.

Джърмейн вдигна ръка към охраната на изхода.

— Ще трябва да ви изкарат насила…

— Успокои се, Том — прекъсна го меко Монтгомъри — Лейтенант, предполагам, че намеквате за тактически координатор Бокамба?

— Резервен командир на крило Бокамба, сър — поправи го Куин. — Той може да лети с мен.

— Бокамба напусна действителна служба преди пет години — припомни му Швайгофър. — Пенсионира се по съвсем заслужени причини. Освен това той е водещ пилот, а не втори.

— Но може да се справи с работата — настоя Куин. — Сигурен съм, че ще се радва да се качи отново в кабината.

— Не в това е въпросът — рече Монтгомъри — Едно е да се използват силите и средствата, друго — да се пропиляват.

— Няма да ги пилеете, сър — увери го Куин, поколеба се и добави: — Моля ви.

Монтгомъри втренчи за миг поглед в него. После въздъхна и поклати глава.

— Командир Швайгофър, предайте на тактически координатор Бокамба, че го назначавам за навигатор.

Швайгофър се покашля смутено.

— Сър, ще позволите ли да ви припомня причината, заради която Бокамба напусна действителна служба…

— Причината ми е добре известна, командире — прекъсна го Монтгомъри. — Известна ми е също така и репутацията като пилот на лейтенант Куин. Той е прав: не можем да си позволим да го оставим на резервната скамейка. Съобщете на тактически координатор Бокамба за новото назначение. — Той погледна Куин. — А вие, лейтенант, напуснете най-сетне мостика. Незабавно.

— Слушам, сър! — Куин се изпъна. — Благодаря ви, комодор.

Горната устна на Монтгомъри трепна.

— Ще ми благодарите, когато двамата с Бокамба се приберете здрави и читави — отвърна той тихо. — Не преди това.

„Направо не е за вярване“ — помисли си Арик в първата секунда. Невероятно наистина. Наподобяваше умопомрачително изделие на налудничав дизайнер от някоя крупнобюджетна продукция, решил да не се съобразява с никакви представи за мащаби или закони на физиката. Така, както се появи от нищото, сред святкащите лазерни оръдия и експлодиращи ракети, то приличаше по-скоро на кошмарно видение или персонаж от древните митове: гигантски Летящ холандец, раздут до размерите на древногръцките титани, с намек за нордическите валкирии. Такова нещо просто не можеше да съществува.

Ала въпреки това беше там, приближаваше се от своята точка на телепортиране в системата и на неговия фон бойните кораби на завоевателите приличаха на играчки. На всичко отгоре сгушени сред крехките на пръв поглед, долепени една до друга метални рамки — приковани като някаква гротескна изложба на пеперуди — върху повърхността му бяха накацали корабите на почти целия Миротворчески флот.

И този флот вече показваше първите признаци на пробуждане…

— Направо не мога да повярвам — прошепна Чо Минг.

— Какво е това, за Бога?

— Не питай мен — отвърна Дашка. — Готов съм да се обзаложа обаче, че има нещо общо с онзи „вълчи“ проект, който се мярка из докладите на разузнавателната служба от пет-шест месеца. Почакайте да засека идентификационните сигнали на нашите гости — първо на най-големия.

Зад гърба на Арик се разнесе ново трескаво тракане.

— Казва се „Трафалгар“ — обади се Чо Минг. — Щурмови преносвач от клас „Ригел“. Придружават го още тринадесет кораба. Момент — долових слаба експлозия откъм десния борд на „Трафалгар“. Изглежда, взривиха въжетата, с които са скачени за рамката.

— Какво правят зхиррзхианците?

— Засега нищо — отвърна Чо Минг. — Сигурно още не са се освестили от уплахата.

— Де да беше така — засмя се Дашка и посочи екрана. — Вижте, появиха се отблясъци.

— Да — „Трафалгар“ изстрелва своите изтребители.

— Бойна готовност до всички кораби! — кресна Върховен командир Прм-жевев, загледан със смесица от възхищение и ужас в грамадния космически кораб, който се бе появил неочаквано в самия тил на зхиррзхианските сили. Огромен, вдъхващ страх, с колосални размери, като че изваден от някоя антична легенда.

Старейшината, когото бе пратил да докладва във Военното командване, се появи след миг.

— Говорител Цвв-панав: „Това е клопка! — цитира той. — Точно както ви предупреждавах“. — В гласа му се долавяше гневът на говорителя. Още преди Прм-жевев да успее да отговори, до него застана още един старейшина.