Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Но той не възнамеряваше да се оттегли. Още не. Не и докато съществуваше вероятност да надвие орбиталната защита и да унищожи този опорен център на хората-завоеватели. А ако имаха късмет, може би сред трофеите им щеше да се прибави страховитото им оръжие КИОРО.

Не можеше да отстъпи, докато над рамото му надничаха всички Върховни командири от осемнадесетте светове.

Появи се един старейшина.

— Съобщение от „Настоятелен“ — докладва той. — Корабният командир Дклл-кумвит съобщава за сериозни проблеми от страна на йикроманските кораби и че системите му продължават да се изключват от ударите на хората-завоеватели. Заяви, че не може да гарантира оцеляването на щурмовите съдове.

Прм-жевев изруга. Тези йикроманци бяха невероятни, с начина си да се хвърлят срещу смъртта, без да спечелят почти нищо. Какво, в името на осемнадесетте свята, защитаваха там долу?

— Разбрано — изръмжа той. — Съобщение за „Попечителство“: незабавно да се притекат на помощ на „Повелителен“. На всяка цена трябва да осигурят пробив на въздушните щурмовици.

— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.

— Рулевият! — провикна се Прм-жевев през залата. — Промяна на курса: двайсет ъгъла надясно, двайсет — надолу. Свързочник: нареди нашите три въздушни щурмовици да се приготвят за старт по моя команда.

— Слушам.

Прм-жевев изруга отново, след което се загледа замислено в екраните. Там някъде, в на пръв поглед добре организираната защита на хората-завоеватели и йикроманците, трябваше да има някакъв отвор. Невидима засега дупка, неголяма, но достатъчна, за да прекара през нея щурмовите кораби.

В този момент зад гърба му се разнесе сподавено възклицание.

Той се извърна и видя, че отзад се поклаща един старейшина — лицето му бе изкривено от ужас. Прм-жевев отвори уста, за да поиска обяснение…

— Върховен командир Прм-жевев! — извика някой от войниците.

Прм-жевев се обърна към гласа. Един от войниците при редицата монитори сочеше с език екрана, на който се виждаше планетарният хоризонт.

Точно в средата на монитора…

Върховният командир изруга пак. Този път бе наистина ядосан.

Още един лазерен импулс прониза пространството край тях. Куин се изви настрани — този път закъсня — и част от задния борд се превърна в кипящ метал. Почувства го като остро парене по бедрото, към което след миг се прибави мирисът на прясно окосена трева.

„Удариха деснобордовия двигател — потвърди опасенията му Бокамба. — Няма начин да го поправим“.

А това означаваше, че дори ако оцелеят от битката, което бе твърде малко вероятно, нямаше да успеят да напуснат системата.

„Разбрах“ — потвърди Куин, като се опитваше да прикрие яда си. Районът около машината на Мечтателка се изпълваше със странни трептения, показващи, че навлизат в опасно плътни въздушни слоеве. Дори двамата с Бокамба да се доберяха дотам, без да се превърнат в облак пара, оставаше под въпрос дали ще успеят да се скачат с ударения изтребители да го изтеглят на безопасна дистанция.

Още един лазерен лъч. Куин се дръпна рефлексивно, но този път лъчът, изглежда, не бе насочен към тях — вместо това превърна в кълбо от лава един от йикроманските кораби, който летеше наблизо. Изглежда, зхиррзхианците бяха решили да съсредоточат атаката си върху тях.

Той сбърчи вежди — бе забравил да следи действията на йикроманците. А и сега не беше време за излишно маневриране…

Извика векторната карта и превключи на аудио-визуално изображение. Първото, което видя, бе високоскоростно повторение на последните пет минути, изтеглено от записващите устройства на корвина и „Трафалгар“. Сега вече забеляза, че някои от йикроманците атакуват зхиррзхианските кораби директно, като използват шрапнелни оръдия, ракети и нещо, което приличаше на бяла боя. Други стояха по-назад, откъдето вероятно осъществяваха връзката между атакуващите и синхронизираха действията им.

Но по-голямата част бяха подложени на систематично унищожение от зхиррзхианците. И за първи път от началото на битката той се сети за причината.

Бяха приели ролята на смущаващ фактор, за да помогнат на миротворческите изтребители. Движейки се на групи между вълните изтребители и зхиррзхианските бойни кораби, те се опитваха да блокират или заглушат сензорите на противника и помагаха на корвините да се приближат в обхват за стрелба. Летяха точно пред фронта на ракетните рояци, спускаха се със самоубийствена решимост срещу лазерните им оръдия и поемаха върху себе си ответния огън, като позволяваха на ракетите да достигнат целите си.