Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Това са стари келадонски модели — обясни Арик. — Видях доста от тях в ремонтния хангар.

— Сигурно защото се набавят най-лесно — бе коментарът на Дашка. — Едва ли ще направят нещо на корпусите на проклетите завоевателски кораби.

Тънък лазерен лъч бликна от предния край на един от зхиррзхианските кораби — различим само благодарение на йонизираните атоми от горните слоеве на атмосферата и прахообразните останки от проектили. Водещият йикромански кораб се озари в ярка светлина, а килватерната му струя внезапно затрептя като опашка на ранена птица. Нови два лазера откриха стрелба от други хексагони на същия кораб и след още две изригвания килватерната струя угасна напълно.

Сякаш това бе сигналът, който очакваха всички, защото почти едновременно останалите кораби на завоевателите откриха огън и в продължение на няколко ужасяващи минути чернотата на космоса се озаряваше от смъртоносните пожарища на подпалените йикромански кораби. Към първата група щурмуващи йикромански кораби се присъедини втора, после трета и четвърта. Лазерните оръжия на завоевателите следваха систематично това движение, без да пропускат нито една цел.

И после, също толкова бързо, колкото бе започнало, всичко приключи с угасването на последната килватерна следа.

Върховният командир Прм-жевев примлясна объркано с език, взрян в мониторите.

— Сигурни ли сте? — попита той старейшините, които витаеха като облак над него.

— Няма никакво съмнение, Върховни командире — отвърна един от тях. — Това е всичко, което открихме в пределите на нашия обсег.

Появи се друг старейшина, който се присъедини към групата.

— „Какво става? — попита той. — Докладвайте, Върховен командир Прм-жевев“.

Прм-жевев изплези обидено език. Беше забравил какво е да си от тази страна на комуникационната линия и да губиш безценно време, докато описваш ситуацията.

— Току-що отбихме една атака, в която участваха предимно дребнокалибрени съдове — рече той. — Съвсем малки, почти невъоръжени. Районът гъмжи от такива и всичките са оборудвани с подобно оръжие.

Старейшината кимна и изчезна.

— Проверете отново целия регион — нареди Прм-жевев на останалите старейшини. — Предайте на останалите кораби да се разпръснат малко. Честно казано, не виждам никакъв смисъл в това, което става.

Първият старейшина се появи отново.

— Говорител Цвв-панав: „Какво чакате? Унищожете ги и започнете наземна атака!“

Прм-жевев щракна ядно с език. Типичният стил на говорителя на Дхаа’рр: не се налагаше дори да му предават чие е изказването.

— Чакам , говорителю, защото тези кораби със сигурност не принадлежат на хората-завоеватели, които предполагахме, че ще срещнем тук — каза той натъртено. — Нямам никакво намерение да изпепеля цял един свят само за да потренирам мерачите си.

Старейшината кимна и изчезна.

— Върховни командире? — обади се един от войниците в командната зала. — Получихме съобщения по директната линия с другите кораби. Командирите им искат да знаят кога ще започне атаката.

— Когато дам заповед — изръмжа Прм-жевев. — Дотогава да се води само отбранителен бой.

Старейшината се върна.

— Говорителят Цвв-панав: „Вашите принципи заслужават възхищение, Върховни командире. Но не и по време на война. Ако хората-завоеватели са подготвили клопка, вие просто действате според техните очаквания“.

Изникна още един старейшина.

— Върховният вожд: „Проверихте ли дали на повърхността, или от другата страна на планетата, не ви дебнат още кораби?“

— Прегледахме повърхността на планетата с най-мощните телескопи, но не открихме нищо — отвърна Прм-жевев, решил, че бележката на говорителя Цвв-панав не заслужава отговор. — Що се отнася до наличието на евентуални сили отвъд хоризонта, оставих част от корабите назад и встрани, откъдето да следят за флангови удари.

Старейшината изчезна.

— Приближава се нова група кораби, Върховни командире — извика един от войниците.

— Отблъснете и тази атака — нареди Прм-жевев.

— Подчинявам се.

Върховният командир въздъхна. Не му оставаше нищо друго, освен да наблюдава. И да се опита да определи какво точно става.

Арик преглътна мъчително. Едва сега забеляза, че е вкопчил пръсти в предпазните колани.

— Те нямат никакъв шанс — прошепна той. — Никакъв шанс.

— Лоша работа — съгласи се Дашка. — Само с тези жалки оръдия ли разполагат?

Арик въздъхна. Корабите на завоевателите не помръдваха от местата си — изчакваха с арогантно търпение йикроманците да решат кои от тях ще са следващите жертви.