Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Какъв ще е следващият ни ход? — попита Кавана.

— Ще идем да проверим какво става в Градината, разбира се — отвърна Бронски. — Я да погледна… — Той се порови из компютъра. — Ще вземем кораба до Дувремром — около три часа полет. После още три часа с кола под наем и сме там.

— Няма ли по-близки космодруми? — попита Кавана.

— Разбира се, че има — отвърна Бронски, докато прибираше джобния си компютър. — В интерес на истината, един от тях е до самата Градина. За щастие обаче космодрумът при Дувремром е близо до един от домовете на роднините на Валойтаджа.

— Аха — изсумтя Кавана. — Ако някой ни проследи, да си помисли, че отиваме там.

— О, ще ни проследят, не се съмнявай — увери го Бронски. — Ако не сега, то в момента, в който прекосим невидимия периметър около Градината, където най-вероятно се помещава центърът на този техен изследователски проект върху „завоевателите без причина“.

Което означаваше, че там ще ги чакат други бурти…

— И след това? — попита Кавана, надмогвайки страха си.

— Ще се придържаме към стандартната процедура — обясни Бронски. — Открием ли нещо, веднага си плюем на петите.

— Винаги е добре, когато имаш план — промърмори Кавана.

— Не се безпокой за това. Все още пазя онази фалшива червена карта, която използвах заради теб в Миг-Ка. Трябва да срещнем някой наистина високопоставен мрачанец, за да не се стресне от нея.

Кавана направи кисела физиономия.

— Някой, като Валойтаджа, може би?

— Ами да — засмя се Бронски. — Точно като него.

Повечето йикромански кораби бяха заели предварително назначените им позиции доста преди да изтече първият час. Изгасили двигателите, те се носеха в дрейф, различими единствено когато скриваха светлината на звездите зад тях. Виждаха се само няколко пламъка от маневрените двигатели на последните кораби, които бързаха да заемат местата си. Под тях нощната страна на Формби постепенно потъваше в мрак — разпилените на големи разстояния йикромански селища гасяха светлините си, за да лишат врага от възможността да се ориентира по тях.

Бойните позиции бяха заети. Завоевателите се приближаваха.

— Изглежда, вече са готови — отбеляза Дашка. — А ние?

— Ние също — успокои го Чо Минг. — Енергоподаването е на минимум, включени са всички заглушители, а датчиците са настроени на максимален обсег.

— Кога ще бъдат тук завоевателите?

— Очаквам ги всеки момент — рече Чо Минг. — Ще имаме около десетсекундно предупреждение, щом започнат да пристигат в системата.

В контролната зала се възцари мълчание. Седнал на мястото на втория пилот, откъдето имаше добра видимост към мониторите, Арик рееше поглед през прозрачния купол, заслушан в равномерното думкане на пулсациите в ушите си. Нещо се удари лекичко в корпуса на кораба и той подскочи, изопвайки предпазните колани, преди да осъзнае, че най-вероятно са остъргали с корпуса някой отломък.

— По-спокойно, Кавана — рече му Дашка. — Остави си малко адреналин за голямото преживяване.

— Извинявай — въздъхна Арик. — Надявах се, че ще успея да си овладея нервите.

— Каквото и да правиш, гледай да запазиш самообладание — посъветва го Дашка. — Напрежението е хубаво нещо, защото те държи нащрек и изостря рефлексите.

— Добре — започва се — прекъсна ги Чо Минг. — Десет секунди до навлизане в системата.

— Двойна проверка на всички записващи устройства — нареди Дашка и затрака с пръсти по клавиатурата. — Какво стана с онзи гигантски кораб?

— Приближава се — отвърна Чо Минг. — Все още липсва идентификационен сигнал. Три, две, едно…

И изведнъж те се появиха, нахлувайки един след друг: познатите конгломерати от млечнобели хексагони, неизменен знак на бойните кораби на завоевателите.

— Дотук преброих шест — обади се Дашка, докато нагласяваше увеличението на максимална степен. — Прегрупират се, вероятно се готвят да заемат бойна формация. Къде са останалите?

— На около петнадесет хиляди километра по-назад — отвърна Чо Минг. — Пет са.

— Резерв — изсумтя Дашка.

Арик се намръщи. Сякаш им бяха необходими повече от шест кораба срещу йикроманците.

Корабите на завоевателите приключиха с маневрирането и за един кратък миг настъпи затишие. Сякаш и двете страни преценяваха противника. После, внезапно, зад опашките на десетина йикромански кораба изригнаха пламъци и те се понесоха към врага.

— Йикроманците нападат — докладва отсечено Чо Минг. — Изглежда, откриха огън с шрапнелни оръдия.