Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Умно. — Чо Минг се наведе над съседния пулт. — Надявам се, че разполагаме с образци от тахионни килватерни следи на йикромански кораби. В противен случай няма да е никак лесно…

Той млъкна и Арик извърна глава към него. Лицето на Чо Минг внезапно бе станало напрегнато.

— Какво има? — попита Арик.

Чо Минг си пое въздух с пълни гърди.

— Дашка, струва ми се, че можем да зачеркнем теорията за нападение срещу мрачанците. Погледни тук… насам се приближават десет, не, единадесет кораба. — Той се обърна и погледна към Дашка. — Кораби на завоеватели.

Настъпи продължителна тишина.

— Сигурен ли си? — наруши я пръв Дашка.

— Напълно. Освен ако някой на Едо не ни е въвел погрешна програма.

— Приблизително време на пристигане? — попита Дашка.

— След около деветдесет минути. Чакай малко. Улавям още нещо. С малко по-различен вектор, но също се приближава… Божичко!

— Какво? — попита Дашка.

— Не зная. — Чо Минг не откъсваше поглед от монитора. — За това нямаме никаква предварителна информация. Но е огромно. Ще копирам сигнала.

— Да не е някой нов тип завоевателски кораб? — попита Арик с внезапно пресъхнали устни.

— Надявам се, че не — отвърна Чо Минг. — Ако разполагат с толкова големи кораби, здравата сме загазили.

— Може да е йикромански кораб — намеси се Дашка.

Докато следеше сигнала, Арик се сети нещо друго.

Нападателен отряд на завоевателите само на деветдесет минути полет от Формби — това би могло да означава, че йикроманците са ги засекли поне преди половин час.

— Значи затова Йятуур ви позволи да ме отведете — подметна той. — Знаела е, че идват, и е искала да сме далеч оттук.

— Боя се, че ще бъде разочарована — промърмори Дашка. — Чо Минг, разполагаме със седемдесет до осемдесет минути да се спотаим някъде, откъдето ще можем да наблюдаваме всичко, без да им се мотаем в краката.

— Няма ли да напуснем района? — попита Арик.

— И да пропуснем възможността да видим какво ще стане, когато йикроманските кораби нападнат зхиррзхианците? — попита Дашка. — Сигурно се шегуваш.

— Знаем добре какво ще стане — отвърна Арик. — Йикроманците ще бъдат нарязани на парчета.

— Толкова по-важно е значи да останем — рече Чо Минг. — Ако йикроманците загубят, кой ще докладва за тази битка?

— Много оптимистична мисъл — изсумтя Арик. — Да не мислиш, че завоевателите ще ни оставят да си тръгнем?

— Ако имаме късмет, може въобще да не разберат, че сме били тук — увери го Чо Минг. — Този кораб е оборудван със заглушители за всякакви видове сензори, също като шпионските кораби на миротворците.

— Значи ще стоим тук и ще гледаме как изтребват йикроманците? — Арик се намръщи.

— Ако настояваш да вземеш участие в битката, мога веднага да те върна долу — предложи Дашка и го изгледа над облегалката на креслото.

Арик отмести поглед. Едва овладя гнева си. Тези двамата просто щяха да се скрият някъде и да наблюдават с безразличие предстоящата кланица. А той щеше да е само безпомощен свидетел.

Защото беше повече от очевидно какво предстои. Йикроманците не бяха готови да се изправят срещу завоевателите. Но въпреки това предпочиташе сега да е с тях. Фелиан със сигурност щеше да постъпи по същия начин, ако имаше подобна възможност. Мелинда бе в капан на Доркас, но и тя би избрала подобно решение. Как би могъл да се колебае? Може би защото се боеше? Ето това бе истината — беше се уплашил. Веднъж вече бе рискувал живота си, но заради брат си, заради член на семейството. Да го рискува втори път, при това заради чужди същества — на това вече не можеше да се реши.

Въпреки това беше дълбоко убеден, че трябва да го направи. Та нали собствените му родители го бяха възпитали по този начин.

— Какво е пък това? — обади се Чо Минг. — Прилича ми на късове от малък астероид в ниска планетарна орбита над полюса — дали не са останки от миньорска операция? Какво ще кажеш?

— Не е зле — отвърна Дашка. — Достатъчно големи са да се скрием сред тях. На какво разстояние се намират?

— На около пет минути полет с максимална тяга — рече Чо Минг. — Или на петдесет, ако летим с минимален разход на гориво. Ти избираш.

— Никога не харчи гориво, освен ако не е крайно необходимо — философски каза Дашка. — Особено когато попаднеш в ситуация като нашата. Ще летим с минимален разход.

Корабът едва забележимо се разтърси от промяната на курса.

— Предложението се оттегля, Кавана — обяви Дашка. — Оставаш с нас.